Мария-Жозе Белгийска, родена Мари-Жозе Шарлот Софи Амели Анриет Габриел (; ; * 4 август 1906, Остенде, Кралство Белгия; † 27 януари 2001, Тоне, Швейцария), е принцеса на Белгия (1906 – 1930), принцеса на Пиемонт (1930 – 1946), последната кралица на Италия (9 май – 18 юни 1946).
Тя е суверенната съпруга с най-краткото управление в историята на обединена Италия. Нейното италианизирано име е Мария Джузепина ди Савоя, въпреки че самата тя никога не е искала да го приеме, дори в официални документи като например брачното ѝ свидетелство.
Тя е единствената италианска кралица, чието изображение се появява на поредица от редовно издавани пощенски марки: „Сватбата на принц Умберто II“.
Произход Мория-Жозе е дъщеря на Албер I Сакскобургготски, крал на белгийците от 1909 г., и на Елизабет Габриела Баварска, херцогиня на Бавария.Херцозите на Бавария произлизат от кадетския клон на сем. Вителсбах.Maria José di Savoia, Giovinezza di una regina, Milano, "Le Scie" Mondadori, 1991. ISBN 88-04-35108-X Нейни баба и дядо по бащина линия са граф Филип Фландърски и принцеса Мария фон Хоенцолерн-Зигмаринген, а по майчина – Карл Теодор Баварски, херцог на Бавария, брат на Елизабет Баварска (Сиси),В интервю Мария-Жосе на въпроса: „Как чувствате това родство със Сиси?" (Дядо ѝ по майчина линия е брат на Елизабет Баварска (Сиси)), тя отговаря, че изобщо не я чувства и че не я интересува, въпреки че майка ѝ Елизабет е любимата племенница на известната императрица със същото име. Мария-Жосе обаче никога не е срещала тази знаменита нейна роднина, която умира преди нейното раждане. и втората му съпруга Мария-Жозе де Браганса, инфанта на Португалия. Има двама братя: Леополд III (* 1901, † 1983), крал на Белгия (1934 – 1951), съпруг на Астрид Шведска и на Мари Лилиан Баел Шарл-Теодор (* 1903, † 1983), регент на Белгия (1944 – 1950), съпруг на Жаклин Пейребюн
Биография Детство и младост
Тя израства с двамата си по-големи братя Леополд и Шарл Теодор в отворена семейна среда, потопена в култура, където, благодарение на огромните интереси на родителите си, развива както артистичните си умения, изучавайки пиано и цигулка, така и спортните си умения. Водена от баща си, склонен към социалистическите идеи,Silvio Bertoldi. L'ultimo re l'ultima regina. Milano, Rizzoli, 1992. ISBN 88-17-84197-8 тя възприема както класическата, така и съвременната култура.
В детството си ѝ трябва се сблъска с трагичния период на Първата световна война, когато е изпратена с братята си в Англия, докато баща ѝ лично командва белгийската армия у дома, спечелвайки прозвището „Крал рицар“, а майка ѝ оказва помощ на ранените.Maria José di Savoia. Giovinezza di una regina. Milano, "Le Scie" Mondadori, 1991. ISBN 88-04-35108-X През 1915 г., докато е в Англия, тя получава образование в манастира на урсулинките в Брентуд.
Обучена е за кралски брак и предопределена от родителите си, от ранна възраст, да се омъжи за Умберто Савойски, наследник на трона на ИталияДокато е в Италия по време на Първата световна война Мария-Жозе посещава с майка си лелята на майка си – над 80-годишната Мария София Баварска, паднала кралица на Кралството на двете Сицилии, вдовица на последния крал Франц II де Бурбон. Тя, след като научава, че девойката ще трябва да се омъжи за савоец, заявява: „Знайте, че категорично не одобрявам. Не мога да толерирам една от моите праплеменнички да се омъжи за потомък на узурпатора Виктор Емануил II. Знай, че ако го направиш, ще съжаляваш горчиво и няма да познаеш щастието." Мария-Жозе е доста разтревожена от този разговор., син на крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска. Поради тази причина учи в колежа „Сантисима Анунциата“ във Вилата на Медичите в Поджо Империале, където научава италиански език. Първата среща на двамата бъдещи съпрузи е през 1916 г. в замъка Лиспида в Монселиче.
След като завършва обучението си в Италия през 1919 г., тя е записана в колежа на Сестрите на Светото сърце в замъка Линто близо до Синт Ламбрехтс - Волюве в Белгия.
Брак с Умберто II Савойски
Сватбата с Принца на Пиемонт е отпразнувана в Рим на 8 януари 1930 г. в Павлинския параклис на двореца „Квиринал“. След церемонията съпрузите са приети от Пий XI – папата, сключил Латеранските договори година по-рано, в контекста на ясно размразяване на отношенията между Италия и Ватикана.
В Торино Двойката прекарва първите си брачни години в Торино, където Умберто командва 92-ри пехотен полк с чин полковник.
Мария-Жозе не се радва на добри отношения с членовете на Савойския дом. Нейното идване от по-отворената белгийска кралска среда и модерното ѝ образование се сблъскват със строгостта на италианската монархия. По-класическото възпитание и обучение на самия Умберто и най-вече добросъвестното спазване на етикета, правилата и бащината власт от страна на принца, са фактори, които възпрепятстват успеха на брака. По време на годините си в Торино принцесата предпочита да избягва контактите с представителите на аристокрацията и с приятелския кръг на съпруга си, като си създава свое пространство и лични познанства. Също така в Рим, в частния апартамент в двореца „Квиринал“, оборудван с роял, тя приема философи, интелектуалци и писатели по напълно независим начин от съпруга си Умберто.
В Неапол Периодът, прекаран от Мария-Жозе и Умберто в Неапол, е различен и в някои отношения по-щастлив. Те се местят там през 1933 г. Принцесата запазва отличен спомен за неаполитанците.Silvio Bertoldi. L'ultimo re l'ultima regina. Milano, Rizzoli, 1992. ISBN 88-17-84197-8 Със сигурност животът на двойката е оживен в този период от раждането на три от четирите им деца: Мария Пия на 24 септември 1934 г., бъдещият престолонаследник Виктор Емануил на 12 февруари 1937 г. и Мария Габриела на 24 февруари 1940 г. Четвъртото им дете, принцеса Мария Беатрис, е родено в Рим на 2 февруари 1943 г.
Мария-Жозе лично се грижи за децата, както през есенните престои в Кралския замък в Ракониджи, така и през летните във Вила „Мария Пия“ в Позилипо (днес неаполитански квартал). На образователно ниво обаче тя не получава възможността да ги остави да посещават държавно училище, а трябва да се задоволи с монтесорската гувернантка г-ца Паолини, която е много обичана от децата и която и следва до падането на монархията и последвалото им изгнание.Silvio Bertoldi. L'ultimo re l'ultima regina. Milano, Rizzoli, 1992. ISBN 88-17-84197-8
През същите години обаче тежки семейни смъртни случаи връхлитат принцесата. На 17 февруари 1934 г. нейният любим баща Албер загива при инцидент в планината, точно когато Мария-Жозе очаква първата си дъщеря и не може да присъства на погребението. Само една година по-късно, на 29 август 1935 г., се твърди, че автомобилна катастрофа убива нейната зълва Астрид Шведска, съпруга на Леополд III, близо до Кюснахт в Швейцария.
Престоят в Неапол продължава до избухването на Втората световна война, когато семейството се мести в двореца „Квиринал“ в Рим. Към най-обичаните места в Италия от Мария-Жозе, освен замъкът в Ракониджи и Неапол, трябва да се добавят Капри и Флоренция.Silvio Bertoldi. L'ultimo re l'ultima regina. Milano, Rizzoli, 1992. ISBN 88-17-84197-8
Връзки с фашисткия режим Отношенията започват да се променят, когато се оформя съюзът с Германия и подчинението на Италия на Хитлер. През 1935 г. избухва Втората италианско-етиопска война, която печели на Италия санкциите на Обществото на нациите и осъждането на големите европейски и световни сили. През 1936 г. е подписан договорът за приятелство между Италия и Германия, наречен Ос Рим-Берлин. През 1938 г. са обнародвани расовите закони. Когато отново през 1938 г. Хитлер посещава Италия като гост на Квиринал, Мария-Жозе вече изпитва чувства на враждебност към работата на МусолиниSilvio Bertoldi. L'ultimo re l'ultima regina. Milano, Rizzoli, 1992. ISBN 88-17-84197-8 и дори съпругът ѝ Умберто изглежда не много съгласен с режима.
Още през 1938 г., макар че новината изтича много години по-късно, според британски дипломатически източници Мария-Жозе е щяла да сключи споразумение с Родолфо Грациани и с началника на полицията Артуро Бокини за опит за държавен преврат от някои отдели на въоръжените сили, с Пиетро Бадолио като главнокомандващ – действие, което да замени Мусолини с „антифашистки милански адвокат“ (вероятно Карло Афел"Fermate Mussolini sull'orlo dell'abisso". Quel tentato golpe per evitare la guerra) и да принуди крал Виктор Емануил III да абдикира в полза на сина си Умберто. Умберто на свой ред се съгласява със съпругата си незабавно да абдикира в полза на малкия Виктор Емануил.
Докато много младият хипотетичен суверен навърши 21 години, самата Мария-Жозе е щяла да бъде назначена за регентка на кралството в нарушение на Албертиновия устав, който дава регентството на кралицата-майка само при липса на мъжки роднини. Тази предполагаема конспирация, която също така вижда споразумението между Итало Балбо, англофила Дино Гранди и антигерманския и амбициозен зет на Дучето Галеацо ЧаноI poteri forti contro Mussolini ecco le prove del golpe mancato, обаче не надхвърля предварителната среща в Ракониджи и някои срещи в Милано, и Мария-Жозе никога няма да говори директно за това. Твърди се, че Едгардо Соньо също е участвал в заговора.Maria José, un pugnale contro il Duce, la Repubblica, 1995
От този момент нататък Мария-Жозе се опитва да има много ограничени контакти и с другите основни личности на фашисткия режим, а някои от тях дори са публично забранени, като Акиле Стараче, Еторе Мути, Роберто Фариначи и Алесандро Паволини. Умберто също харесва само онези хора, които и съпругата му приема, т.е. лоялни роялисти като Емилио Де Боно, Итало Балбо и Чезаре Мария Де Веки. Но докато Умберто стриктно спазва правилата на режима, Мария-Жозе посещава когото си поиска, без да се тревожи за последствията. Умберто обаче не прави нищо, за да разубеди жена си да не действа по този начин.Silvio Bertoldi. L'ultimo re l'ultima regina. Milano, Rizzoli, 1992. ISBN 88-17-84197-8
През 1932 г. тя отива при Габриеле Д'Анунцио във вилата му Виториале. От това посещение тя запазва забавен спомен.
През лятото на 1935 тя и съпругът ѝ отиват в Триполи, за да видят маршал Итало Балбо. По-късно тя се връща там още пъти, но без Умберто. През 1939 г. Мария-Жозе присъства сама на концерта на Артуро Тосканини в Люцерн – последният, който диригентът изнася в Европа преди да замине в САЩ поради проблемите му с фашисткия режим. По време на честите си престои в чужбина Мария-Жозе също пожелава да се запознае с Томас Ман, Джузепе Антонио Борджезе и Морис Метерлинк – хора, смятани за извън закона от режима, но с които тя поддържа трайни връзки на искрено приятелство.
Мусолини, от своя страна, винаги се отнася към Мария-Жозе с известна студенина, иска да бъде информиран за всяко нейно действие и поверява наблюдението на принцесата на началника на полицията Артуро Бокини до 1939 г., т.е. докато не повярва, че е подчинил Савойците с изопачаването на Албертиновия устав и с намесата на Големия фашистки съвет в наследяването на трона. Освен това той изрично забранява на медиите да наричат Умберто и Мари-Жозе „наследствени принцове“ и ги принуждава да ги наричат само „принцове на Пиемонт“.
Втора световна война