Неохори (старо име Йениджи, Дудукчу Йеникьой или Татар Йеникьой) (, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада, с 655 жители (2021).
География Селото е разположено на седем километра западно от Орестиада, в западния край на низината край река Марица. То се намира на 40 метра надморска височина, сред равен околен релеф.
История В XIX век Дюдюкчели е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дюдюкчели (Duductcheli) има 55 домакинства и 65 мюсюлмани и 183 българи.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Дюдукчи Йеникьой живеят 70 български патриаршистки семейства.
Население Населението на Неохори наброява 655 жители според преброяването от 2021 г. Това го нарежда сред по-големите населени места в дем Орестиада.[]
Численост на населението според преброяванията през годините:Αποτελέσματα απογραφής πληθυσμού - κατοικιών της 5ης Απριλίου 1981Απογραφή 2001Απογραφή 2011
Име Името на селото произлиза от гр. νέος (нов) и χωριό (село), в превод Ново село. То е получено след 1920 г. на основата на предишното турско наименование Дудукчу Йеникьой (в превод: „Новото село на свирачите“).
История Няма точни исторически данни за това кога е създадено Неохори. Известно е обаче, че това е старо, типично за Тракия поселище. След завладяването на региона от Османската империя през 1362 г., в него са се установили етнически гърци, преселили се от други части на днешна Гърция, както и от Кипър и Сирия.
Селото, заедно с цялата територия на днешния дем Орестиада, влиза в границите на България под името Йениджи след сключването на Българо-турската конвенция на 24 август 1915 г. След подписването на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. то е предадено под управлението на Антантата до май 1920 г., когато попада под гръцка власт.
Икономика Разположено в плодороден район, от създаването на селото мнозинството от жителите му са се занимавали със земеделие (отглеждани са най-вече царевица, захарно цвекло, памук и жито) и животновъдство. Понастоящем броят хора, заети в земеделската работа, е намалял.
Източници
Категория:Села в дем Орестиада