Моха̀мед ибн Алѝ (на арабски: محمد بن علي الجواد), известен още с прозвищата си ал-Джава̀д (Щедрият) и ат-Такѝ (Благочестивият), е деветият шиитски имам.
Биография
Роден е в Медина около 811 г. и е син на осмия имам, Али ибн Муса ар-Рида от благородната линия на потомците на пророка Мохамед чрез дъщеря му Фатима и нейния съпруг Али. Въпреки че живее кратко — умира на около 24 години — той оставя дълбок отпечатък върху историята на шиитската общност.
След смъртта на баща си през 817 г., ал-Джавад наследява имамата едва на около 7-годишна възраст. Rizvi, Sayyid Muhammad, Islam: Faith, Practice & History, Ansariyan Publications, Qum, Iran..Този факт поражда съмнения сред някои вярващи относно възможността толкова млад човек да бъде духовен водач, но с времето те се разсейват благодарение на изключителната зрялост, знание и мъдрост, които той проявява още от ранна възраст. Съществуват множество разкази, в които младият имам отговаря на сложни въпроси по ислямско право и теология, участва в дебати и наставлява възрастни учени, включително в двора на абасидските халифи.
Прякорът му ал-Джавад е даден поради своята изключителна щедрост — не само в материален, но и в духовен и морален смисъл. Той е известен с това, че помага на бедните и нуждаещите се, без да очаква отплата, и че винаги откликва на молбите на хората. Освен това демонстрира щедрост в знанието и в достъпа до себе си — приема ученици, отговаря на въпроси, разпространява религиозни напътствия чрез мрежа от представители в различни региони и т.н.
Политическият му живот е пряко свързан с Абасидския халифат. Той е поканен в Багдад от седмия абасидски халиф ал-Мамун и, подобно на баща си, е подложен на внимателно наблюдение от властта. Въпреки официалното уважение, което му оказват, отношенията с халифата остават напрегнати. Според шиитските извори, по-късно, при управлението на халиф ал-Муʿтасим, имамът е отровен по заповед на властта и умира през 835 в Багдад. Погребан е в джамията “ал-Казимия“, до гроба на своя дядо, имам Муса ал-Казим.Sheikh Muhammad ibn Nu’man al-Mufid, Kitab al-Irshad, p. 308, al-Haydari Press, Najaf 1963 Гробът му става едно от най-свещените места за поклонение на шиитите и днес е част от голям религиозен комплекс, посещаван от милиони поклонници годишно.
Въпреки краткия си живот, Мохамед ал-Джавад оставя богато духовно и интелектуално наследство. На него се приписват множество хадиси и правни становища, които продължават да бъдат изучавани в шиитските религиозни школи. Той е възприеман като пример за божествена мъдрост, дадена независимо от възрастта, и като въплъщение на морална чистота, духовна зрялост и божествена подкрепа. Той остава една от най-обичаните и почитани фигури в шиитската традиция, а животът му се разглежда като доказателство, че истинското водачество произтича не от политическа власт или дълги години, а от божествено вдъхновение и вътрешна истина.
Бележки
Литература
Ализаде А. А. Мухаммад ибн Али // Исламский энциклопедический словарь. — М.: Ансар, 2007. — ISBN 978-5-98443-025-8
Категория:Шиитски имами