„Главчо“ е едно от произведенията на Любен Каравелов, които засягат различни страни на българския бит. В него авторът рисува жестоките отношения на баща към син.
Бащата, Пано, зъл по природа, измъчва всички в къщи, отнася се грубо към жена си и към Главча – едно способно, преди време развито дете. Майката, истинска мъченица в семейството – един образ, характерен за нашите битови отношения – е нежна към своето нещастно дете; но деспотизмът на мъжа и убива волята и и тя дори не се опитва да се противопостави на неговия суров характер. Когато пораства, Главчо напуща бащината си къща и отива да дири другаде прехрана; освобождава се от гнета на своя непоносим баща и заживява самостойно. След години, когато се завръща в родното си огнище, с желание да се примири с баща си и да заживее отново заедно с родителите си, той среща все същото злобно упорство. Бащата отначало се показва склонен да се примири със сина. Но в деня на Главчовата сватба, като вижда, че син му е вече напълно самостоен, независещ от неговата воля, той отново избухва – и в припадък на ярост умира. Главчо оставя завинаги бащината си къща.
Първото издание на разказът „Главчо“ е през 1924 г. в „Събрани съчинения“, том 2.
Литература
Източници
Категория:Издания, свързани с Копривщица Категория:Произведения на Любен Каравелов Категория:Български разкази