Килимарството е традиционна индустрия в Котел.

Килимите са част от ритуалните сватбени традиции на региона.

Фабрики и модели Имало е над 440 модела, включително благодарение на основаната през 1933 г. кооперация „Котленски край“. До 2022 г. са намерени над 110 килима.

Фабрика на братя Бояджиеви Братята Стефан и Петър Николови Бояджиеви, завършили Текстилно училище в Сливен, създават килимарска работилница през 1922 година, като по-късно се включва и третият брат – Никола. Майка им, Мария, е била тъкачка и е дала идеята за производство на широк асортимент от килими. Фирмата е била със седалище в Котел. През 1923 г. получават златен медал и диплом от Горнооряховския мострен панаир, като следва златен медал от Варненския панаир. Търговската камара дава разрешение на фирмата за износ на килими в Германия, Англия, Франция и други държави и продажбите достигат 36 милиона динара според Стефан Бояджиев. Имат бояджийници в Котел и Градец. През 1933 г. регистрират събирателно дружество „Братя Н. Бояджиеви“. В двете фабрики на Балабанов и Бояджиеви намират препитания над 200 семейства от Котел. През 1940 г. Бояджиеви откриват магазин в София за търгуване и износ на килими, като имат и търговски представителства във Варна и Пловдив.

Създали са над 25 модела, включително „Бояджиевите клонки“, „Бояджиевите сенки“, „Царския килим“ и „Медальон“, както и „Мушамата“, „ТебрИса“, „Чушките“, „Клонките“, „Дивото синьо“ и „Царският“.

Според Дора Куршумова фабриката оживлява килимарството, но е и свързана с отдалечаване на производството от традиционните котленски модели. Белегът на килимите от фабриката са възлите, наречени трикольор, за да се разпознават в чужбина. Тя има няколко книги, посветени на котленските килими: „Чудните килими от Котленско“, „Истории, втъкани в котленски килими", „Котленските килими – по-силни от времето“ и „Датираните котленски килими".

Фирмата е прекратена през 1946 година по време на национализацията. Работничките се вливат в ТПК „Котленски край“.

Фабриката в Котел изгаря в края на 80-те години на XX век.

Остават множество килими у наследници, които през XXI век се събират в изложби в Медвен и презентации из други градове.

Фабрика на Балабанов Моделите включват „Гробницата“, „Карамфилите“, „Китайска пролет“ и „Малинките“. В един от килимите от фабриката на Христо Балабанов е втъкана карта на Котел отпреди пожара от 1894 г.

Израработка на килими след национализацията Производство на килими продължава чрез Трудова производствена кооперация „Котленски край“. През 1992 г. е създадена фирма със същото име и с оборот от 23 000 лева към 2021 г.

Източници

Категория:Култура в Котел Категория:Текстилна промишленост в България