Котѐлът, познат и като мѐнец или бакъ̀р, е голям меден съд, доста дълбок, широко използван в миналото за затопляне на водаКотел или мляко, за приготвяне на храна, за пране и изваряване на дрехи и домашен текстил.
Описание
Котелът е служил за затопляне на вода, варене на мляко или по-голямо количество храна. Кръгъл по форма, с вдлъбнато дъно, котелът е с камбановидна форма, разширена надолу. Към отвора има малко стеснение в гърлото, от което релефно стърчат два концентрични кръга. Котелът завършва с чембер, който е леко извит навън, и представлява ръба на съда. От две противоположни страни под самия ръб от външната страна, с по четири чивии, са закрепени по два медни пръстена, през които се прокарват извитите краища на дръжката. Понякога е имало декорации, както по самата дръжка, така и по самото тяло на котела от външната му страна. Котелът се среща в различни размери и се е използвал в селски и в градски домакинства. Изработвани са от майстори, наречени казанджии. По-малката версия на котела се нарича котле.
В литературата Менците са често срещан елемент в повествованието във възрожденската ни литература, тъй като често момите ходели до обществен източник на вода (чешма, извор или геран) с менци, на това място се събирали с момците, формирайки своеобразна седянка (място за срещи и разговори). В „Изворът на Белоногата“ на Петко Славейков е описана такава среща на извор.
Източници
Вижте също Кофа
Категория:Съдове