Идеалният мат е вид моделен мат в шахмата и шахматната композиция, при който участват всички фигури и пешки на дъската, а всички свободни полета около атакувания цар се бият от противниковата страна точно веднъж или се заемат от неговите собствени фигури или пешки.Hooper, David; Whyld, Kenneth (1992), "Ideal mate", The Oxford Companion to Chess (2nd ed.), Oxford University Press, ISBN 0-19-280049-3 Дефиницията е пояснена на диаграма 1. За разлика от общия случай на моделен мат, в идеалния мат участват не само всички собствени, но и всички противникови фигури.
Силно ограничителното определение за идеален мат означава, че той рядко завършва реални шахматни партии, с изключение на някои основни матове в ендшпилите, когато остават малко фигури. Елементарният мат с цар и топ срещу сам цар винаги е идеален, но само някои матове с други фигури: цар и дама или два топа, кон и топ срещу сам цар са идеални, а останалите са само икономични матове.
Темата често се използва в шахматната композиция. Идеалният мат се среща в: приказни, обратни и кооперативни матове, триходови и двуходови директни задачи и шахматни етюди.
История Трудно е да се каже в кой период от развитието на шаха се е появил идеалния мат, защото понякога е бил отъждествяван с моделния мат и се среща в същите източници като него. В Италия ръкописите Bonus Civis и Civis Bonius в Националната библиотека във Флоренция съдържат примери за идеален мат. Те се намират в книгите на шахматистите Луис Рамирес де Лусена (XV – XVI век) и Филип Стама (XVIII век).
През 1873 г. анонимен автор публикува задача за кооперативен мат, чието решение завършва с идеален мат (диаграма 2). Такива завършвания се срещат в трудовете на В. Шинкман, М. Нейман, Дж. Пер, Х. Фосберг, П. Найст, Ф. Хансън и други шахматни композитори.
През втората половина на ХХ век интересът към идеалния мат се увеличава благодарение на американския шахматен композитор Евгениус Алберт (роден през 1930 г. Юджийн Алберт). През 1963 г. неговата статия със 102 от оригиналните му шахматни задачи за идеален мат е публикувана в списание Feenschach-Aufsatz.
В нея той въвежда още по-строга концепция за пестеливост на идеалния мат. Трудът на Е. Алберт „Шахматни задачи с идеален мат“ се появява през 1966 г. Той включва 556 композиции на кооперативен мат с идеален мат.
През 1983 г. Е. Алберт започва да издава списание Ideal-Mate Review, посветено на задачи с позиции с идеален мат (диаграма 3). Той събира всички задачи, завършващи с идеален мат. Колекцията му нараства бързо и през 2000 г. се състои от около 20 000 задачи.
През 1999 г. публикува първия том на енциклопедията за идеален мат – Ideal Mate Enciclopedia. Той е посветен на композиции с едно решение с идеален мат. През 2000 г. излиза вторият том на енциклопедията на Е. Алберт. Той съдържа композиции с две или повече решения. И в двете публикации всички идеи, реализирани в композициите, са допълнени с позиции за идеален мат. Antanas Vilkauskas. Fantazija ir harmonija. Klaipėda: Jokužio leidykla, 2013.— P. 30-38.
В Съединените щати се издава списание Ideal Mate Review, специализирано в шахматни композиции, завършващи с идеални матове.
Примери
Мат само с кон или офицер срещу сам цар не е възможен, но ако атакуваният цар е заобиколен от своя фигура, тя може да му попречи да избяга от заплахата и матът може да се получи. В елементарните примери на диаграма 4 в идеалния мат участват и трите фигури. В лявата половина от дъската белият кон с шах заплашва черния цар, белият цар не го допуска на полетата b7 и b8, а черният кон му пречи да избяга на единственото небито поле а7. В дясната половина от дъската черният офицер с шах заплашва белия цар, черният цар не го допуска на полетата g2 и h2, а белият офицер му пречи да избяга на единственото небито поле g1.
Примерът на диаграма 5 показва идеален кооперативен мат, в който двете страни си сътрудничат, за да постигнат мат на черния цар. Той има две решения, завършващи с идеални матове (черните играят първи при кооперативни матове):
1. Тe3 Цe6 2. Цe4 Тh4# и 1. Цc5 Цc7 2. Тc4 Кc6#. Първото решение е показано на диаграма 6. Матът се прави с белия топ и черният цар не може да остане или да се премести на d4 или f4. Белият цар предотвратява бягството на черния цар на d5 или f5 и предотвратява вземането на коня, докато този кон предотвратява бягството на d3 и f3, а черният топ блокира бягството на e3, без да бъде атакуван от никоя от фигурите на белите.
Триходовата миниатюра на австралийския шахматен композитор Луис А. Голдсмит (1846–1911) завършва с идеален мат, в който участват всички фигури (диаграма 7).
Задачата за 6-ходов сериен кооперативен мат от уругвайския шахматен композитор Педро Сантос Исаин (1902–1970), изобразена на диаграма 8, следва правилата на идеален мат: при обявяване на шах на царя на противника, всички бели фигури от шахуващата страна участват, а черните фигури блокират полетата до своя цар.
|width="33%" |
|width="33%" |
Идеалният мат често се среща и в задачи с обратен мат. Задачата с обратен мат (диаграма 9) на немския шахматен композитор Ролф Рихтер (26.05.1941 – 14.01.1988) завършва с идеален мат, защото всички бели фигури от защитаващата се страна блокират полетата за отстъпление до своя цар, а всички черни фигури от шахуващата страна участват в мата на белия цар.
Вижте също Мат Моделен мат
Външни препратки Шахматни задачи с идеален мат, YACPDB. Мечисловас Римкус – Идилия с идеални матове, архив от 14.8.2020 г. (на литовски).
Литература Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 181. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3 (на руски). Словарь терминов шахматной композиции / М. Б. Басистый. — Киев: Книга, 2004. — С. 145. — 624 с. — ISBN 966-96424-0-1 (на руски).
Източници
Категория:Шахматни термини Категория:Шахматна композиция