Пиер Жифар () е френски журналист. Жифар е пионер на съвременната политическа журналистика, издател на вестници и плодовит спортен организатор. В 1892 година става кавалер на Почетния легион, а в 1900 година – офицер на Почетния легион.
Парижките вестници използват спортни събития като средства за разпространение, и съответно Жифар създава колоездачното състезание Париж-Брест-Париж в 1891 година, 380-километровото състезание по бягане Париж-Белфор в 1892 година, първото в света автомобилно състезание от Париж до Руан в 1894 година, Парижкия маратон в 1896 година и състезание по бягане от Бордо до Париж в 1903 година.
Жифар е редактор на „Пти Журнал“, а след това и на спортния ежедневник „Вело“, където страстната му подкрепа за Алфред Драйфус и по този начин противопоставянето му на производителя на автомобили граф Жул-Албер дьо Дион по време на аферата „Драйфус“ карат дьо Дион да създаде конкурентен ежедневник „Ауто“, който от своя страна създава колоездачно състезание „Тур дьо Франс“.
Биография Бащата на Пиер Жифар е адвокат и кмет във Фонтен льо Дюн, Нормандия. Пиер учи от шестгодишна възраст при отец Бивил в Сен Лоран ан Ко, а от осемгодишна – в лицея „Пиер Корней“ в Руан. Завършва образованието си в Париж, в лицея „Шарлман“ в квартал Маре, където възприема републикански идеи.
След началото на Френско-пруската война в 1870 година, Жифар се записва в армията, с неохотното разрешение на родителите си. През ноември се присъединява към резервната армия в Хавър. Там на 10 декември 1870 година е произведен в лейтенант. В края на войната възобновява обучението си в Дуе, където получава университетска степен през август 1871 година.
Бащата на Жифар умира на 1 август 1872 година и Пиер Жифар се мести в Париж, за да работи като журналист.
Жифар прави дълга и успешна кариера в журналистиката. Между 1873 и 1878 година работи за „Корсер“, „Евенмон“, „Франс“, „Галоа“, „Пти Паризиан“, „Лантерн“ и накрая „Фигаро“. След това поема редакторския пост на „Пти Журнал“ в 1887 година и на спортния ежедневник „Вело“ в 1896 година.
След неуспешно явяване на избори в 1900 година Жифард се завръща към журналистиката на пълен работен ден във „Вело“ до неговото закриване в 1904 година. След това се присъединява към „Матен“, който го изпраща в Далечния изток, за да отразява Руско-японската война. Връща се в Париж през юли 1904 година, отслабен от болест, и продължава да работи за няколко вестника, включително „Депеш Колониал“ и „Пти Марселез“. През юни 1906 година, вече един от водещите журналисти на Франция, той се завръща във „Фигаро“ и отразява първото заседание на руския парламент. В 1910 година Жифард е нает от своя заклет съперник Анри Дегранж и пише „Ауто“ до пенсионирането си.
Бележки
Категория:Френски журналисти