Югославската крона е краткотрайна, временна валута, използвана в териториите на новосформираното Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС, по-късно преименувано на Югославия), което преди това е било част от Австро-Унгария. Валутата е емитирана за първи път през 1919 г. под формата на подпечатани и етикетирани австро-унгарски крони. През 1920 г., за да се позволи размяната на австро-унгарски крони и сръбски динари за новия югославски динар, са емитирани временни, двойни банкноти, наречени югославски динар-крона с надпечатана стойност на кроната. До 1 януари 1923 г. временните банкноти са изтеглени от обращение и заменени с банкноти, деноминирани само в динари. Официалната стойност на югославската крона е половината от сръбския динар при въвеждането ѝ и една четвърт от сръбски динар или югославския динар при изтеглянето ѝ от обращение.

Решението КСХС да има свои собствени австро-унгарски крони е взето, за да се отдели фискално КСХС от другите държави-наследници на Австро-Унгария и да се защити пазарът на КСХС от инфлационния натиск, причинен от печатането на крони в чужбина. За да се постигне отделяне на валутата в обращение в бившите австро-унгарски територии, принадлежащи на КСХС, от идентични австро-унгарски крони в обращение в други бивши австро-унгарски територии, всяка банкнота е маркирана чрез поставяне на гумен печат. Подпечатаните банкноти по-късно са етикетирани и с лепящи се печати. ​​Правителството на КСХС задържа двадесет процента от банкнотите, представени за етикетиране като задължителен заем на държавата.

Замяната на валутата предизвиква продължаващ спор. Сръбски източници твърдят, че обменът на кроната е в курс от четири към един югославски динара, докато едновременно с това сръбският динар е обменен за новата югославска валута по номинал и не е причинил неблагоприятни последици, но хърватските историци и общественото мнение представят обменния курс като несправедлив и твърдят, че схемата е насочвала богатство към несръбски райони на КСХС.

Предистория

В последните дни на Първата световна война Австро-Унгария се разпада и бившите ѝ територии, населени предимно с южни славяни, са организирани в краткотрайната Държава на словенците, хърватите и сърбите. На 1 декември 1918 г. тази нова държава става част от Кралството на сърби, хървати и словенци чрез обединението си с Кралство Сърбия, провъзгласено от принц-регент Александър I. След това Александър назначава първия министър-председател на страната. Временното национално представителство е назначено за временен законодателен орган на новата държава, като по-голямата част от законодателството е прието под формата на правителствени укази. По време на създаването на кралството на неговата територия са в обращение няколко валути; сръбският динар е в обращение в бившето Кралство Сърбия и в някои райони на Банат, Бачка и Бараня, а австро-унгарската крона е в обращение в бившите територии на тази империя.

Някои банкноти от крони са в обращение в Сърбия след военната окупация. По време на окупацията населението е задължено да обмени сръбския динар за австро-унгарската крона като окупационна валута, но изискването като цяло е игнорирано и така количеството в обращение там е сравнително ниско. В Сърбия е има призиви за изтегляне на банкнотите от крони в цялото Кралство на сърби, хървати и словенци без компенсация. Тези призиви са се основавали на твърдения, че кроната е вражеска валута, използвана за причиняване на разрушения и смърт в Сърбия. Някои политици от териториите, принадлежащи преди на Австро-Унгария, включително Никола Винтерхалтер, Витомир Корач, Янко Шимрак и Иван Анцел, са споделяли това мнение. Правителството отхвърля този подход, заявявайки, че той би унищожил частната финансова собственост на голяма част от населението, би рискувал икономическа криза и би бил политически проблематичен.

Изплащането на военни облигации, емитирани от Австро-Унгария по време на войната, се отразява на стойността и стабилността на австро-унгарската крона. Новосъздадените държави в бившите територии на империята, с изключение на Република Германия-Австрия, заявяват, че няма да изпълнят никакви дългове, произтичащи от облигациите. Австро-унгарската банка изпълнява вземанията по облигациите без изключение, като отпечатва необходимите банкноти, увеличавайки предлагането на валута и по този начин инфлацията. В края на 1918 г. финансовият министър на КСХС Момчило Нинчич изпраща комитет (Милко Брезигар, Велизар Янкович и Милан Маркович) във Виена и Будапеща, за да разбере дали е възможно да се спре печатането на австро-унгарската крона. Те посещават и Прага, където КСХС планира да поръча печатането на новата си валута. Управителят на Австро-унгарската банка, Игнац Фрайхер Грубер фон Менингер, заявява на комитета, че печатането ще продължи, за да се избегне подхранване на потенциално болшевишко въстание в Германска Австрия. Сенжерменският договор, който слага край на войната с Германия и Австрия, е тълкуван като постановяващ, че австро-унгарските държави-наследници ще трябва да изкупуват обратно австро-унгарските крони, които са в обращение на тяхна територия, въпреки че тълкуванията са различни.

Маркиране на банкнотите Гумено щамповане

През декември 1918 г. Националният съвет на словенците, хърватите и сърбите – органът, който официално управлява бившите австро-унгарски територии в рамките на новото кралство, започва да проучва начини за изваждане на австро-унгарската крона от обращение. В края на 1918 г. икономистът (и по-късно вицегубернатор на Националната банка на Югославия) Иво Белин предлага замяна на кроната с динари по номинал 1:1. Белин предлага щамповани банкноти от австро-унгарски крони в обращение в страната, за да се предотврати притокът на банкноти от други бивши австро-унгарски територии. Той предлага щампованите банкноти да бъдат бързо заменени с временна валута, която след това да бъде заменена с динари, емитирани от националната банка. Белин очаква бившите австро-унгарски територии в рамките на новото кралство да покрият разходите за операциите по заместване. По-късни правителствени планове за обмяна на валута са формулирани по подобен начин, вероятно повлияни от Белин.

След като е решено, че австро-унгарските крони ще продължат да се печатат, югославското правителството нарежда щамповането на банкноти от крони, които са в обращение в страната. Това решение е прието на 12 декември 1918 г. Заповедта забранява всякакъв приток на валута над 1000 крони и всякакъв износ на крони. Мярката има за цел да определи количеството на валутата в обращение в кралството, като същевременно създаде отделна валута, като по този начин предотврати всякакъв валутен съюз в бившите австро-унгарски земи. Щамповането на банкноти от крони до голяма степен премахва опасенията, че кроната ще бъде премахната без компенсация.

Щамповането е завършено до 31 януари 1919 г. То е извършено от Министерството на финансите, търговски и спестовни банки, данъчни власти, областни и общински държавни учреждения, военни органи и множество други упълномощени и неупълномощени органи, използващи гумени печати. ​​Използвани са гумени печати с различни форми и мастила с различни цветове. Печати са поставени върху няколко области на банкнотите в крони и са имали различно съдържание на няколко езика, включително немски, унгарски и италиански. Това довежда до общественото схващане, че щамповането е лошо управлявано и марките са лесни за фалшифициране. Незначителни количества австро-унгарски крони са внесени контрабандно в КСХС с очакването за по-благоприятен обмен, отколкото другаде. Общо са щамповани 5323 милиарда крони. Надпечатаните банкноти са били австро-унгарски крони в купюри от 10, 20, 50, 100 и 1000 крони.

+ Размер на австро-унгарските крони, подпечатани по територия Територия Количество, в млн. крони Хърватия-Славония 1949 Далмация 163 Банат, Бачка и Бараня 1669 Словенски земи 603 Босна и Херцеговина 512 Сърбия 421 Черна гора 6

Щамповането на банкноти от крони в КСХС кара правителството на Германска Австрия да обмисли щамповането на австро-унгарски крони в обращение там. Германска Австрия очакваше КСХС да задържи част от банкнотите в процеса на щамповане. След това тези банкноти биха могли да бъдат изтеглени от обращение и използвани за закупуване на активи в Германска Австрия като лоши пари, което би довело до покачване на цените. В началото на февруари 1919 г. Германска Австрия започва да щампова банкнотите от крони в обращение в страната по настояване на Лудвиг фон Мизес. По-късно същия месец Чехословакия, друга държава наследник на Австро-Унгария, започва да щампова своите банкноти от крони.

Маркиране В допълнение към щамповането, повечето банкноти от крони са етикетирани със специални самозалепващи се печати. ​​100 милиона марки и придружаващи ги формуляри за разписки са отпечатани във Виена в замяна на три железопътни товарни вагона – два, натоварени с брашно, и един, превозващ бекон. Етикетирането е обхваща банкноти от крони с щамповане, с изключение на банкнотите от 10 крони и по-малките банкноти, които са били освободени. Етикетите, използвани върху банкнотите от 10, 20 и 50 крони, са били многоезични – на сръбски, хърватски и словенски – докато тези върху банкнотите от 100 и 1000 крони могли да бъдат на всеки признат език и на латиница или кирилица. Етикетирането е извършено между 26 ноември 1919 и 11 януари 1920 г. Министерството на финансите съобщава, че са били етикетирани 4,6 милиарда крони. Националната банка на Югославия по-късно съобщава, че са били етикетирани почти 5,7 милиарда крони. Етикетирането вероятно е имало финансови мотиви. 20% от маркираната сума е задържана като задължителен петгодишен заем за правителството, носещ един процент годишна лихва. Заемът не е изплатен в брой. Условията му са променяни няколко пъти до 1930 г., когато е определено, че постъпленията могат да бъдат използвани за плащане на данъци или глоби. Обществото възприема този принудителен заем като конфискация. Правителството незабавно връща задържаните банкноти в обращение.

Временна валута

През 1919 г., по време на периода между щамповането и етикетирането на банкнотите от крони, финансовият министър Нинчич създава план за въвеждане на временна валута, който предвижда валутата да се емитира директно от държавата, а не от национална банка. Това се дължи на факта, че Комисията по ценни книжа и държавни ценни книжа все още не е учредила национална банка със закон и Нинчич иска да избегне забавяния при замяната на банкнотите от крони. Според плана му, националната банка по-късно ще емитира по-постоянна валута на мястото на временната. Съществуват и противоречиви мнения относно курса, по който щампованите и етикетирани банкноти от крони ще се обменят за новата валута. Има предложения за различни обменни курсове на кроната и сръбския динар към новата валута, вариращи от обмен по номинал до обменен курс от 10 крони към 1 динар. Определеният от правителството валутен курс се променя с течение на времето от 2 крони към 1 динар в края на октомври 1918 г., до 3 крони към 1 динар в средата на 1919 г. и 4 крони към 1 динар на 1 януари 1920 г. Валутният курс, установен през 1920 г., е определен като курс на действителния обмен. Този курс е използван в ограничена степен за обмен на крони срещу динари в части от Бачка, Банат и Бараня, където и двете валути са в обращение преди официалния обмен.