Самуил бен Моисей де Медина (, известен с акронима מהרשד"ם) е есефарадски еврейски равин от XVI век. Медина е виден равин, талмудист и халахически авторитет, заедно с Йосиф бин Давид ибн Лев и Соломон бен Аврам ха-Коен е една от водещите равински фигури на Солун и е ръководил Талмудическата академия в града.
Биография Медина е роден в 1505 година във видно сефарадско семейство учени, произхождащи от Испания. Остава сирак в детството си. С подкрепата на по-големия си брат учи при видни учени като Йосиф бен Соломон Тайтацак и Леви ибн Хабиб. Още приживе умират сестра му и двама от зетьовете му и бремето на издръжката на овдовелите му дъщери и многобройните им деца пада върху него. Смъртта на по-големия му брат също добавя към финансовото бреме и Медина е принуден от време на време да предприема пътувания, за да подобри финансовото си положение. По време на мисия в Цариград той се запознава с граматика Менахем Лонзано, който става негов ученик и го нарича свой учител.
Сред неговите съвременници и сътрудници са Исак Адарби, Йосиф ибн Лев и Моисей Алмоснино. Медина основава йешива в Солун, в която въвежда системата на преподаване на великите испански талмудически учени от времето на Исак Кампантон и неговите наследници. Има много ученици, редица от които стават известни, а самият той казва, че някои от тях са били достойни да оглавят йешива. Сред тях са Аарон Абаюв, Йосиф ибн Езра, Аврам ди Ботон, Давид Нахмиас и Аврам ибн Аруз. Йешивата е подкрепяна от дона Грасия Мендес и е била високо ценена от съвременниците си. Така, като директор на Талмудическата академия в Солун, Медина е ключова фигура във формирането на ново поколение учени в сефарадския свят.
Медина е признатият халахически авторитет както в неговото, така и в следващите поколения за Европейска Турция и Балканите. Запитвания са били отправяни към него от всички части на Османската империя и Италия, а публикуваните му отговори са над 1000. Яков Алфандари (Магид ме-Решит) сравнява Медина и Соломон ха-Коен с Маймонид и Яков бен Ашер. Ученикът му Хаим Шабетай пише: „Той беше експертен съдия с енциклопедични познания и човек не бива да се отклонява нито за йота от неговите решения“ (Торат Хаим 3:70). Понякоа дори е полагана клетва в името на тези двама равини, за да се дадат авторитет на някое решение (Аарон Сасон, Торат Емет 80). Въпреки че много учени като Исак Адарби, Яков Самут и дори собственият му внук Самуил Хаюн често не са съгласни с него, неговото решение винаги надделява. Отговорите му са най-важен източник за периода във всичките му аспекти и решенията му често се цитират в днешно време от съдии в Израел в подкрепа на техните решения.
Наред с интензивната си халахическа дейност, Медина заема и важни позиции в еврейската община в Солун – той е равин на Геруш и Лисабон, и пътуваше до Цариград с мисии от името на Солун. Призоваван е да решава сериозни спорове, възникнали в Солун и други общности, и успянва да предотврати разколи. Авторитет му се вижда от факта, че подписът му се появява върху по-голямата част от общинските разпоредби (хаскамот), които са достигнали до наши дни. За разлика от много от своите съвременници от испански произход, Медина не се занимава с Кабала, нито навлиза дълбоко във философия и светски изследвания.
Отговорите на Медина са публикувани приживе в два тома (Солун, 1585? – 1587) и подобрено издание в три тома (Солун, 1594 – 1598). Значителен брой от тях се появяват и в трудовете на други учени, докато други са все още в ръкопис. Тридесет от неговите проповеди са публикувани в „Бен Шемуел“ (Мантуа, 1622), а новелите му върху редица трактати от Талмуда са в ръкопис.
Синът на Медина, Моисей, е заможен човек и учен. Той е отговорен за основаването на еврейска печатница в Солун през 1594 година и публикува отговорите на баща си. Той наследява баща си като равин на португалската общност в Солун.
Моисей има двама сина, Юда и Шемая. Първият, даян в Солун, е убит от убиец, нает от евреин, заради присъда, произнесена срещу него. Тази трагедия кара брат му, който също е учен и общински водач на Солун, да се премести във Венеция, където става един от нейните учени. Той публикува „Бен Шемуел“ на дядо си, а някои от стихотворенията му са публикувани в „Хадашим ла-Бекарим“ (Мантуа, 1622 г.).
Бележки
Категория:Османски писатели Категория:Сефарадски евреи Категория:Османски равини Категория:Солунски евреи Категория:Кабалисти Категория:Родени в Солун Категория:Починали в Солун