Първи Прибалтийски фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.
Формиране, бойни действия, разформироване Формиране, командващи Формирането на Първи Прибалтийски фронт става на 20 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 16 октомври 1943 г. чрез преименуване на Калининския фронт н състав 39-а и 43-та армии, 4-та ударна армия и 3-та въздушна армия.
Командващи на фронта са: армейски генерал Андрей Иванович Ерьоменко (20 октомври – 19 ноември 1943) армейски генерал Иван Христофорович Баграмян (19 ноември 1943 – 24 февруари 1945)
Бойни действия през 1943 г. От 1 до 21 ноември 1943 г. войските на фронта водят настъпление на витебско-полоцкито настъпление, в резултат на което при съдействието на Втори Прибалтийски фронт се вклиняват на 45 – 55 km в отбраната на противника със своето дясно крило и дълбоко обхващат от северозапад городокската и витебската групировки на немските войски. В хода на Городокската операция те разгромяват едноименната групировка и ликвидират городокската издатина в отбраната на противника, заемайки още по-изгодно обкръжаващо положение по отношения на град Витебск.
Бойни действия през 1944 г. През февруари и март 1944 г. Първи Прибалтийски фронт във взаимодействие с войските на Западния фронт предприемат настъпление южно от Витебск и, пробивайки отбраната на противника, подобряват положението на витебското направление. От 23 юни във взаимодействие с войските на Трети Белоруски фронт в хода на Витебско-Оршанската операция те разгромяват лявото крило на немската група армии „Център“, излизат на подстъпите към Полоцк и, развивайки успеха, без оперативна пауза провеждат Полоцката операция. Разгромявайки полоцката групировка на немските войски, придвижват лявото си крило на 120 – 160 km и създават изгодни условия за развитие на настъплението към Даугавпилс и Шауляй.
През юли войските на фронта в хода на Шауляйската операция разгромяват паневежко-шауляйската групировка на противника и, изменяйки направлението на главния удар, разгръщат настъпление към Рига с цел прерязване на сухопътните комуникации на немската група армии „Север“ с Източна Прусия, излизат на брега на Рижкия залив, но през август се отдръпват на 30 km на юг от него.
През септември фронтът взима участие в Рижката операция. Прегрупирайки силите си на лявото крило, в района на Шауляй, в началото на октомври той нанася внезапен удар към Мемел (Клайпеда) и, завършвайки Мемелската операция, заедно с войските на Втори Прибалтийски фронт блокира откъм сушата курляндската групировка на противника, а впоследствие води боеве за нейното унищожаване.
Бойни действия през 1945 г. През януари и февруари 1945 г. фронтът с част от силите си участва в Източнопруската стратегическа операция, съдействайки на Трети Белоруски фронт за разгрома на тилзитската групировка на противника. Едновременно с това в края на януари със силите на 4-та ударна армия, във взаимодействие със съединения от морската пехота, артилерията и авиацията на Балтийския флот войските на фронта ликвидарат мемелския плацдарм на противника и на 28 януари освобождават град Мемел.
В началото на февруари 1945 г. на войските на фронта, заедно с тези на Трети Белоруски фронт е поставена задача да ликвидират притиснатата към морето източнопруска групировка на противника на Земландския полуостров и в района на Кьонигсберг. Армиите на фронта, действащи в Курландия, са предадени на Втори Прибалтийски фронт, а от 17 февруари всичките усилия на фронта се съсредоточават в ликвидирането на вражеската земландска групировка.
Разформироване На 24 февруари 1945 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 21 февруари 1945 г. фронтът е разформирован, неговите войски са преобразувани в Земландска оперативна група и са включени в състава на Трети Белоруски фронт.
Съставни армии 39-а армия – генерал-лейтенант Николай Ерастович Берзарин (20 октомври 1943 – 20 януари 1944) 43-та армия – генерал-лейтенант Константин Дмитриевич Голубьов (20 октомври 1943 – 22 май 1944); генерал-лейтенант Афанасий Павлантиевич Белобородов (22 май 1944 – 20 януари 1945) 51-ва армия – генерал-лейтенант Яков Григориевич Крейзер (1 юли 1944 – 24 февруари 1945) 61-ва армия – генерал-полковник Павел Алексеевич Белов (16 октомври 1944 – 24 февруари 1945) 4-та ударна армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Швецов (20 октомври – 30 декември 1943) 2-ра гвардейска армия – генерал-лейтенант Порфирий Георгиевич Чанчибадзе (8 юли – 20 декември 1944) 6-а гвардейска армия – генерал-полковник Иван Михайлович Чистяков (1 юли 1944 – 24 февруари 1945) 10-а гвардейска армия – генерал-лейтенант Александър Василиевич Сухомлин (20 октомври – 9 декември 1943) 5-а гвардейска танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Василий Тимофеевич Волски (18 август – 25 октомври 1944) 3-та въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Николай Филипович Папивин (20 октомври 1943 – 21 април 1944)
Източници
1-й Прибалтийский фронт Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104
Категория:Съветски фронтове