Уроспермум (Urospermum picroides) е едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Едногодишно тревисто растение. Стъблата са високи 30–45 cm, дълго четинесто- и бодливовлакнести. Листата са дълги 40–140 mm и широки 10–50 mm, четинесто или бодливовлакнести; долните са обратнояйцевидни до продълговати, перестонаделени или назъбени, с крилата дръжка, а горните – яйцевидни или линейни, заострени, повече или по-малко назъбени, стъблообхващащи. Кошничките са 1–9, до 4 cm в диаметър, на дълги, удебелени в основата дръжки. Обвивните листчета са яйцевидноланцетни, удължени на върха, четинесто- или бодливовлакнести. Езичестите цветове са бледожълти. Тялото на плодосемките е дълго 5–6,5 mm, с тънко, цилиндрично носче, дълго 6–8 mm. Хвърчилката е бяла. Цъфти през май – юни, плодоноси през юни – юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, които се разпространяват от вятъра.
Разпространение и местообитания В България видът се среща по Южното Черноморско крайбрежие (между селата Синеморец и Резово, местността Силистар) и в Източните Родопи. Общото му разпространение обхваща Югозападна Европа, Средиземноморието, Балканския полуостров и Югозападна Азия. Образува мозаични субпопулации с ограничен брой индивиди по тревисти и скалисти места с нарушена естествена растителност в райони със смесени дъбови гори.
Природозащитен статут Заплахите за вида са предимно антропогенни – потенциално развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения) по морското крайбрежие, както и естествени, дължащи се на ограниченото му разпространение. Находищата по Южното Черноморско крайбрежие се намират на територията на природен парк „Странджа“, защитена местност „Силистар“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки са разработване на План за действие за вида, детайлно проучване на хорологията, числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, провеждане на дългосрочен мониторинг, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово и при необходимост обявяване на нова защитена територия.
Източници