Червенеещ хигрофорус (Hygrophorus erubescens) е вид гъба от семейство Есенни гъби (Tricholomataceae). В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Шапката в младо състояние е ширококонична или полукълбовидна до плоскоизпъкнала, с тъпо връхче в средата, 4 – 10 cm в диаметър, бяла или жълтеникава, при старите екземпляри с неясни червени петна, слабослизеста, влакнестолюспеста, като люспите са вишневочервени. Пластинките са низходящи, редки, широки, бели с червеникав оттенък, по-късно ръждивопетнисти. Пънчето е цилиндрично или стеснено в основата, 4 – 10 × 1 – 2 cm, едноцветно с шапката. Месото е бяло до жълтеникаво, горчиво. Спорите са овални, 8 – 11 × 4 – 5 µm, безцветни, гладки. Образува плодни тела единично и на групи през септември – октомври.
Разпространение и местообитания В България се среща във Витошкия район (Витоша), Рила и Родопите (Западни и Средни). Общото му разпространение обхваща Европа, Азия, Северна Америка и Северна Африка. Среща се в иглолистни гори (смърч – Picea abies, ела – Abies alba, бял бор – Pinus sylvestris), по-рядко в смесени с бук (Fagus sylvatica) гори, на варовити и песъчливи почви.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват промяната на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари и киселинни дъждове.
Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Част от находищата му са разположени на територията на национален парк „Рила“, в резерватите „Бистришко бранище“ (Витоша), „Беглика“ и „Момчиловски дол“ (Родопите), както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, включването му в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията му.
Източници