Черноточковиден сакоболус (Saccobolus beckii) е вид гъба от семейство Ascobolaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Плодните тела (апотециите) са единични или на групи, повърхностни, приседнали, дисковидни, първоначално полукълбовидни, по-късно повече или по-малко възглавичковидни, почти безцветни, гладки; дискът е 0,1 – 0,7 mm в диаметър, изпъкнал, безцветен, при зрялост осеян с черни точици от показващите се на повърхността върхове на аскусите; месото е много тънко. Спорите са елипсовидновретеновидни, често слабомехуресто подути, 17,5 – 23 × 8,5 – 10(12,5) µm (15 – 17 × 8 – 9,5 µm без еписпориума), едноклетъчни, по повърхността с много груби брадавички или едри бучки от пигмент, дебел 1 – 3 µm, първоначално безцветни, по-късно черни. Плодни тела се образуват през цялата година.
Разпространение и местообитания В България се среща в Стара планина (Западна – върховете Миджур, Ком, Тодорини кукли) и Западните Родопи (местността Юндола, резерват „Беглика“). Общото му разпространение обхваща Европа и Северна Америка. Копрофилен вид – развива се на екскременти от крави, овце, елени и сърни.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват промяната на хабитатите в резултат на суша, намаляването на броя на отглежданите овце и крави и лошото възобновяване.
Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Едно находище попада в границите на резерват „Беглика“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са изследване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, както и опазване на местообитанията му.
Източници