Отношенията между Европейския съюз (ЕС) и Турция се установяват през 1959 г. Институционалната рамка на отношенията им се основава на Споразумението от Анкара, което е подписано на 12 септември 1963 г. и влиза в сила на 1 декември 1964 г. Въпреки че не е държава-членка на Европейския съюз, Турция е един от основните партньори на ЕС и двете са членове на Митническия съюз „Европейски съюз – Турция“. Турция граничи с две страни членки на ЕС: България и Гърция. Докато Турция официално има дипломатически отношения с 26 държави-членки на ЕС, тя няма дипломатически отношения с 1 държава-членка на ЕС – Кипър.
От 1987 г. Турция е страна кандидат за присъединяване към ЕС, а през 1999 г. официално получава статут на страна кандидатка. През 2005 г. започват преговори за присъединяване, но през 2016 г. те са замразени. Отношенията между ЕС и Турция се влошават след опита за държавен преврат в Турция през юли 2016 г. Те остават влошени оттогава насам. ЕС критикува Турция за нарушения на правата на човека и липса при върховенството на закона. През 2017 г. служители на ЕС са на мнение, че планираните турски политики нарушават Копенхагенските критерии за право за членство в ЕС. На 26 юни 2018 г. Съветът по общи въпроси на ЕС отбеляза, че: През 2017 г. възниква дипломатическа криза между Турция и Нидерландия, страна-членка на ЕС. В отговор на това, през 2022 г. Турция налага вето на молбите за членство в НАТО на две държави-членки на ЕС, Финландия и Швеция.
Източници