Сражението при Лезово е бой, разиграл се на 14 ноември 1904 година между щипската чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Мише Развигоров и османска войска.
История На 4 октомври 1904 или на 14 ноември 1904 година щипската районна чета на ВМОРО на войводата Развигоров отсяда в село Лезово. В четата влизат Пано Патраклия, Иван Джамов, Пенчо Николов от Сливен, Стефан Боримечков от Дедеагачко и братята Мише и Георги Камчеви от Ново село. Четата е предадена от шпионина Ичко от Лезово. Турски офицер заедно с кмета на Лезово, който смята, че четата се е изтеглила, правят обиски на къщите и се натъкват на четниците в една къща. Четниците раняват офицера и няколко войници. Войската атакува къщата, но е отблъсната и сражението продължава до полунощ, когато четниците атакуват и успяват да разкъсат кордона. Загива само Мише Камчев.
След изтеглянето на четата пристигат около 600 милиционери на ВМОРО от Кратовско, начело с Атанас Бабата и нападат в гръб войската, която още е обкръжила Лезово. След като Бабата разбира, че Развигоровата чета се е оттеглила, се оттегля и той.
В селото пристига на анкета австрийският представител Капитанович, на когото османците показват убития четник, но тъй като четниците са успели да вземат пушката му, австрийският дипломат заключава, че това не е четник.
При аферата избухнала след сражението османците залавят писмо, което уличава учителя Тодор Александров в революционна дейност. Предупреден, на 10 януари 1905 година Александров става нелегален в четата на Развигоров.
Бележки
Лезово Лезово Категория:Община Пробищип