Чепън е планина в Западна Стара планина, Софийска област, между Годечката и Софийската котловина.
Географско положение, граници, големина Чепън планина се простира от запад на изток на протежение от около 20 km и ширина 1 – 1,5 km. На север и запад със стръмни склонове се спуска към Годечката и Бурелската котловина, а на юг с отвесни скалисти склонове – към Софийската котловина. На изток, в района на село Бучин проход, чрез седловина висока 814 m се свързва с Мала планина.
Върхове Най-висока точка е Петровски кръст (1205,6 m), разположен в западната част на планината, на около 3 км североизточно от град Драгоман и се издига като отвесна стена над Драгоманското блато.
Геоложки строеж Изградена е от триаски и юрски скали с тясно било и стръмни склонове с типични карстови форми. Напълно безводна планина.
Почви Почвите са канелени горски и рендзини.
Флора Деградиран ландшафт с рядка храстова растителност и ксеротермни тревни формации.
Населени места По южното подножие на планината са разположени град Драгоман и селата Василовци, Големо Малово, Мало Малово, Раяновци и Цръклевци, а по северното Букоровци, Бучин проход, Върбница, Каленовци, Летница, Лопушня, Мургаш и Прекръсте.
Пътища По източното подножие, през седловината свързваща я с Мала планина, на протежение от 2,5 км, преминава участък от второкласен Републикански път II-81 София – Монтана – Лом. В западната част на планината, от село Прекръсте до Драгоман, на протежение от 6,7 км, преминава участък от третокласен Републикански път III-813 Бучин проход – Годеч – Драгоман.
Туризъм От билото на планината се открива отлична гледка към Драгоман, Витоша, Сливница и Стара планина, което я прави любима туристическа дестинация. В южните ѝ склонове, край село Мало Малово е разположен Маломаловският манастир „Свети Николай“, а в северните, край село Лопушня – манастирът „Св. Арахангел Михаил“.
Любопитно Според Васил Миков произходът на името е печенежкиВасилъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943.
В този район са се водили ожесточени битки през Сръбско-българската война през 1885 година.
През 1885г., след като става ясно, че войната между България и Сърбия е неизбежна Българското главно командване заповядва на командващия Западния отряд на българските войски майор Аврам Гуджев да отдели сили за прикриването на границата със Сърбия. Фокусът на българската отбрана е Сливнишката позиция. Тя е разделена на три участъка: десен — от височината Леща до шосето Драгоман /под командването на ротмистър Анастас Бендерев/ — Сливница, централен / под командването на капитан Андрей Блъсков /— от шосето до с. Алдомировци, и ляв / под командването на капитан Михаил Савов/ — от Алдомировци до с. Братушково.
Сутринта на 05.11.1885г. сръбското командване решава да започне атака на Сливнишката позиция. Боят започва отрядът, командван от капитан Кръстю Бахчеванов. Той повежда в щикова атака своите бойци и принуждава неприятеля да се върне на изходните си позиции. До обяд склоновете на хребетите на Чепън са очистени от сръбски войници
На 06.11.1885г. битката е подновена с особено ожесточение.Въпреки всичко неприятелят е отхвърлен и до вечерта българите се укрепяват окончателно на Чепън.
Източници
Вижте също Списък на планините в България
Топографска карта
Източници
Стара планина пътеводител
Външни препратки Чепън – Галерия със снимки от Чепън и Драгоманското блато Чепън – Сдружение за дива природа „Балкани“, описание на района Чепън – „Малкият Пирин“
Категория:Дялове на Стара планина Категория:Софийска област