Миграцията е преместване на хора с цел смяна на местоживеенето.
Видове По отношение на крайната цел Вътрешна – преместване на хора в границите на собствената им държава. В българския език е възприето вътрешната миграция да се нарича с общата дума миграция. Тя може да се осъществи по обективни причини при евакуация от пожар, наводнение, земетресение, вулканична дейност, производствени и екологични катастрофи, военни действия и др.; или при преместване от малко населено място към голямо.Мобилността на хората в трудоспособна възраст е важен фактор от гледна точка на икономиката и спомага за намаляване на безработицата и подобряване на доходите като проблем на личността и семейството. От друга страна, вътрешната миграция може да причини обезлюдяване на цели региони или силно влошаване на икономическото им състояние. Външни – преместване на хора извън общността им – държавата, континента.И при вътрешната и при външната миграция е възможно насилствено изселване или преселване – преместване на отделни личности, малки или големи групи хора на основание на държавни решения или международни споразумения.
По отношение на трайността си
Временни – сезонни или с намерение за няколко години; Трайни – с намерение за продължителен период от време, понякога за цял живот.И временните и трайните миграции в редица случаи се оказват, че са станали трайни или се превръщат във временни.
По отношение на формите си Емиграция – напускане на местоживеенето; Имиграция – пристигане на ново местоживеене; Реемиграция – завръщане след временна емиграция; Бежанство – емиграция, която става нерегламентирано, чрез бягство; Репатрация – насилствено връщане на емигранти, организирано от държавата от която емигрират на основа на споразумение с държавата, в която имигрират; Депортация – насилствено връщане на имигранти.
Външни препратки Людмил Георгиев, Миграция, Университетски речник на Нов български университет Пенка Пейковска, Демографски аспекти на миграциите в България (1912 - 1944 г.)