Авксентий Велешки е български духовник, деец на националното движение за църковна независимост. Дейността на Авксентий Велешки изиграва значителна роля в борбата за създаване на самостоятелната Българска екзархия в 1870 година.
Биография Ранни години Роден е през 1798 година в Самоков. Произлиза от знатния самоковски род Чешмеджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва, и където е съученик с Неофит Рилски. Около 1830 година е ръкоположен за дякон при митрополит Артемий Кюстендилски (1827 - 1845).
Епископ в Кюстендил (1831 - 1838) През август 1831 година е ръкоположен за титулярен диополски епископ и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил (1831 - 1837). В Кюстендил Авксентий съдейства за развитието на българското училище при църквата „Успение Богородично“. При управлението му са построени църквите „Света Троица“ в Извор, Босилеградско (1833), „Успение Богородично“ в Кюстендил (1833) и „Свети Теодор Тирон“ в Соволяно (1834).
Митрополит в Херцеговина (1838 - 1848) На 16 ноември 1838 година става херцеговински митрополит в Мостар на мястото на митрополит Прокопий, който като член на Светия синод в Цариград не прекарва нито ден в епархията. В Мостар Авксентий налага големи такси за извършване на свещенодейството, сменя произволно свещеници, прегазва стари наредби и става силно непопулярен. Изцяло е в ръцете на Йоанис Ангелопулос, писар на херцеговинския управител Али паша Ризванбегович и зет на бившия владика Йосиф.Радосавлевич, Неделко.Митрополити от български произход в православните епархии в Босна и в Херцеговина (1766-1880 г.), https://dveri.bg, посетен на 12.9.2021 г. Ангелопулос решава да доведе на престола отново своя тъст и Авксентий е сменен под натиска на Али паша. Авксентий временно се оттегля в манастира Житомислич, а след Възкресение 1848 година е преместен във Велес.
Митрополит във Велес (1848 - 1855) и наместник в Кюстендил (1851 - 1858)
От март 1848 до 1855 година е митрополит на Велешката епархия и управлява и Кюстендилската (1851 – 1855). Съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар – заместник в Митрополията българския духовник и учител Аверкий Попстоянов, който пък му посвещава книгата си „Житие Светаго Григория“ (1852). През октомври 1855 година подава оставка като велешки митрополит.
През 1855 - 1858 година като бивш велешки митрополит е отново в Кюстендил, наместник на Артемий, който пребивава в Цариград. Продължава да насърчава българската просвета в Кюстендил и под крилото му се развиват книжовници и общественици Г. Г. Димитров, Агапий Войнов, Георги Друмохарски, Синесий Димитров, Димитър Любенов.
След смъртта на митрополит Артемий, на 10 ноември 1858 година е избран за митрополит на Драчка епархия, но отказва да заеме поста с думите „изпращаха ме в Босна да стана бошняк; сега ме пращат тия тирани в Тиран и Елбасан да стана арнаутин, но никога нема да стана фанариотин“.
Последни години През януари 1859 година подава оставка поради старост и се отегля в Цариград. От края на 50-те години активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството. Участва във Великденската акция от 1860 година, заради което на 21 февруари 1861 година е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград и заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.
Завръща се от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан. Заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.
Авксентий Велешки завещава цялото си имущество за благотворителни цели, като основната част от него е използвана за основаването на Самоковското богословско училище.
Памет На митрополит Авксентий Велешки е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София ().
Бележки
Литература Иванов, Йордан – Северна Македония. София, 1906. с. 326-328; Иванов, Йордан – Св. Иван Рилски и неговият монастир. София, 1917. с. 113-121; Семерджиев Хр. – Самоков и околността му. София, 1913. с. 73-76; Радивоев М. Търновски митрополит Иларион. София, 1912. с. 17-22; Кирил, Патриарх Български – Принос към българския църковен въпрос. София, 1961. с. 14, 15, 37; Кирил, Патриарх Български – Авксентий Велешки: Биогр. очерк (по случай 100 години от смъртта му – 1865). София, 1965; Жечев Т. – Българският Великден или Страстите български. София, 1976; Възвъзова-Каратеодорова К. – Непубликовани писма на Авксентий Велешки от 1861-1863 г. В: Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1. С. 28-44. Авксентий – В: „Православная Энциклопедия“
Категория:Български духовници Категория:Родени в Самоков Категория:Диополски епископи Категория:Херцеговински митрополити Категория:Велешки митрополити Категория:Драчки митрополити Категория:Викарни епископи на Кюстендилската епархия Категория:Български благодетели Категория:Починали в Истанбул