Самоков или Малък Самоков (; , катаревуса: Σαμάκοβον, Самаковон) е град, община и административен център на околия Малък Самоков, във вилает Лозенград (Къркларели), разположен в историко-географската област Източна Тракия, Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция в 2018 година населението на града е 3400 души.
Наречен е Малък Самоков, за да се отличава от другия град Самоков.
География Градът е разположен на 300 метра надморска височина в източната част на планината Странджа.
История Етимология Етимологията на името е от примитивното предприятие за изчукване на добито желязо на пръти – самоков, което е производно от сам и кова, подобно на самолет, самовар и прочее.
В XIX век Самоков е малко българско градче, чиито жители традиционно се занимават с железодобивна индустрия, за което свидетелстват и имената на града – Самоков и Демиркьой, което означава желязно село. Край града се намира държавен леярен завод, в който под формата на ангария работят жители на Малък Самоков и околните места.Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 61, 65, 356.
По време на Руско-турската война (1828 – 1829) на 8 август 1829 година Малък Самоков, в който има фарбика за артилерийски снаряди, е превзет от смесен отряд руски войници и 1000 български въстаници, начело с малкотърновеца Хаджи Георги.Дойнов, Стефан. „Странджа-Сакар в годините на Руско-турската война от 1828—1829 г.“ Според руски източници към 1830 година градчето има 472 български къщи и 13 гръцки.Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 116 – данни на полк. Енехолм (Енегольм). И. Тодев (пос. съч., с. 356), който също се позовава на Енехолм, пише за 15 гръцки къщи.
Към средата на XIX век ангарията при добива и обработката на желязната руда е премахната, а в 1873 година е спрян добивът на руда край града.
Към края на XIX век градът попада под силното влияние на елинизма и добива почти напълно гръцки облик. По това време Малък Самоков е център на нахия в Мидийска каза на Лозенградски санджак. Според Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 100 семейства българи и 800 – гърци, които се занимават главно с въглищарство и в по-малка степен със земеделие, лозарство и скотовъдство.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Малък Самоков е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Българите са изгонени от Самоков в 1913 година след Междусъюзническата война и са настанени в гръцките села Вургари (днес Българи) и Кости на българска територия.
Гръцките жители на града се изселват в Гърция в 20-те години на XX век. Част от тях основават село Нео Сидирохори, Гюмюрджинско. На тяхно място са заселени помаци от село Манастир, Почан, Борен, Тисово и други села от Чеча.
Забележителности на града са тракийските долмени в околностите му, както и пещерата Дупница.
Население Преброявания 4052 (2007) 4791 (1997) 5203 (1990) 4732 (1985) 4345 (1980) 3950 (1975) 3400 (1970) 3309 (1965) 2335 (1960)
Личности Родени в Малък Самоков Константинос Ксенократис (1803 – 1876), гръцки революционер Киро Узунов (1864 – 1938), български революционер, македоно-одрински опълченец Михаил Киркос (1893 – 1967), гръцки журналист и политик Тимур Сойкан (р. 1975), турски разследващ журналист, автор на криминални романи и разкази
Външни препратки Κορνηλία Θεόφιλου Τζάρτου. "Αναμνήσεις από το Σαμάκοβο της Ανατολικής Θράκης" (Корнилия Теофилу Царту. „Спомени от Самоков в Източна Тракия“)
Бележки