Играчката е предмет, използван за игра и най-често предназначен за тази цел. Играта с играчки може да бъде забавен начин за обучаване на малките деца за живота в обществото. При тяхното изработване се използват различни материали, като дърво, глина, хартия и пластмаса. Много предмети са специално предназначени за използване като играчки, но за същото могат да служат и продукти с друго предназначение. Например, от обикновен лист хартия със сгъване може да бъде направен самолет, който да лети. Съвременен вид играчки са някои компютърни системи за интерактивно забавление. Съществуват и играчки, предназначени главно за колекциониране.
Играчките са използвани още от древни времена. При археологически разкопки са намирани кукли, изобразяващи бебета, животни и войници, както и имитации на инструменти, използвани от възрастните. Най-старата известна кукла е на възраст около 4000 години от средиземноморския остров Пантелерия, а най-старите играчки изобщо вероятно са глинени топки от неолита. Днес играчките са съобразени с безопасността, учебно-възпитателната работа и възрастовата група.
Смята се, че играта с играчки играе важна роля за израстването на децата и опознаването на света около тях. Малките деца използват играчките, за да открият своята идентичност, да подпомогнат израстването на телата си, да опознават причинно-следствените връзки, да изследват отношенията между хората и да упражняват умения, от които ще се нуждаят като възрастни. Първостепенната роля на играчката обаче е да доставя удоволствие.
Макар играчките да са предназначени главно за децата, в някои случаи възрастните също използват играчки, за да създават и усилват социални връзки, да обучават, като помощно средство при някои терапии и за да си припомнят и затвърждават уроци от ранните си години. Други предмети, използвани в игрите за възрастни, като стикове, хилки, пионки, кегли, карти и други, обикновено не се наричат играчки на български език.
История Ранна история
Повечето деца и в наши дни могат да си играят с всякакви подръчни предмети, като пръчки и камъни, но специално предназначени за целта играчки са известни от археологически разкопки при много от древните култури, както и от някои от най-ранните писмени източници.
Най-ранните играчки са правени от природни материали, като камъни, пръчки и глина. Сред играчките от Индската цивилизация (III-II хилядолетие пр. Хр.) са малки колички, свирки с форма на птици и маймунки, плъзгащи се по връв. От Древен Египет са познати кукли с коса и подвижни крайници, изработени от камък, керамика и дърво. В Древна Гърция и Древен Рим децата си играят с кукли от восък или теракота, пръчки, лъкове и стрели и йо-йо. В Гърция е прието децата, при достигане на определена възраст, особено момичетата в навечерието на женитбата си, да принасят в жертва на боговете играчките от своето детство. От Древна Гърция е известен и най-старият механичен ребус, датиран към III век пр. Хр. Той представлява квадратна плочка, разделена на 14 части, с които могат да се сглобяват различни форми.
Пъзелни сглобки са използвани в Иран от XVII век.
След епохата на Просвещението Играчките получават по-широко разпространение с променящото се отношение към децата в епохата на Просвещението. По това време те започват да се разглеждат като самостоятелни личности, вместо като придатък към домакинството, и се популяризира възгледа, че те имат право да се развиват и радват на своето детство. Разнообразието и броят на играчките, произвеждани през XVIII век постоянно нараства. Картографът Джон Спилсбъри създава първият пъзел през 1767 година, за да подпомогне обучението по география, като изработва осем тематични пъзела – със света, Европа, Азия, Африка, Америка, Англия и Уелс, Ирландия и Шотландия. Люлеещото се конче на дъгови опори е създадено в Англия по същото време и става популярно, особено в заможните семейства, тъй като се смята, че помага за развитието на чувството за равновесие, което да послужи при истинската езда.
Сапунените мехури от остатъци от сапун за пране също са популярно забавление. Други разпространени играчки са обръчите, количките, хвърчилата, пумпалите и куклите. Първите настолни игри са създадени от Джон Джефрис през 50-те години на XVIII век. Сред тях е „Пътуване през Европа“, много близка до съвременните настолни игри – играчите се придвижват по пътека с хвърляне на зар и попадат в различни полета, които им пречат или помагат.
През XIX векзапочват да отдават голямо значение на играчките с образователно предназначение, като пъзели, книги, карти и настолни игри. Популярни са и играчки с религиозни мотиви, като модел на Ноевия ковчег с миниатюрни животни или предмети от други библейски сцени. С нарастването на средната класа повече деца разполагат със свободно време, което започва да създава пазар за играчки и условия за въвеждането на промишлени методи за тяхното производство.
През този период се създават и играчки с по-усложнено механично или оптично устройство. Английското предприятие „Карпентър енд Уестли“ започва серийно производство на изобретения през 1817 година от Дейвид Брюстър и само за три месеца продава 200 хиляди броя в Лондон и Париж. Фирмата произвежда серийно и магически фенери, използвани в представления, разработвайки технология, базирана на печат върху медни плочи. Популярни образи, използвани в магическите фенери, са членове на кралското семейство, растения и животни, както и природни или културни забележителности от различни части на света. Съвременният зоотроп е изобретен през 1833 година от англичанина Уилям Джордж Хорнър и е популяризиран през 60-те години на XIX век. Други популярни играчки от тази епоха са дървени и порцеланови кукли в миниатюрни къщи за кукли за момичетата и топчета и модели на влакове за момчетата.
Масово производство
Златният век в разработването на нови играчки идва с началото на XX век. Нарастващите доходи в развитите страни дават възможност и на работнически семейства да купуват играчки за децата си, а промишлените технологии за прецизна изработка и серийно производство осигуряват икономично задоволяване на това нарастващо търсене. Интелектуалният фокус все повече се насочва към важността на пълноценното и щастливо детство за по-нататъшното развитие на децата. Английският художник Уилям Харбът създава пластилина през 1897 година, а предлагането му като детска играчка започва през 1900 година. По това време марката „Британс“ прави революция в производството на войници играчки с изобретяването на технологията на кухо отливане на оловото през 1893 година.
Друг англичанин, Франк Хорнби, е сред визионерите в развитието на играчките и инициира разработката и производството на три от най-популярните типове играчки на XX век, базирани на инженерните принципи – конструкторите за сглобяване „Мекано“, моделите на железопътни линии „Железници Хорнби“ и моделите на превозни средства „Динки Тойс“. „Мекано“ е макетна строителна система, включваща елементи с многократна употреба – метални ленти, плочи, ъглови профили, колела, оси и зъбни колела, с болтове и гайки за тяхното свързване, позволявайки създаването на действащи модели на различни механични устройства. „Динки Тойс“ е сред първите линии на играчки от отливки, включваща серии от мащабни макети на автомобили, влакове и кораби, и получила широка популярност през 20-те години.
По време на Втората световна война някои случайни открития водят до създаването на нови групи играчки. При опити да създаде заместител на синтетичния каучук, американецът Ърл Уорик създава интелигентния пластилин. По подобен начин пластилинът плейдо първоначално е разработван като почистващ препарат за тапети. През 1943 година Ричард Джеймс прави експерименти с пружини, като част от изследванията си за военни цели, които поставят началото на разработката на играчката слинки.
След края на войната с подновения икономически растеж и развитието на нови технологии и материали, най-вече пластмасата, играчките стават евтини и общодостъпни в развитите страни. Сред най-популярните продукти на следвоенния период са конструкторите от сглобяващи се пластмасови тухлички на датското предприятие „Лего“, кубчето на Рубик, куклите „Барби“ и комплектите фигурки „Екшън Мен“. В наши дни има компютризирани кукли, които могат да разпознават предмети и гласа на притежателя си и да избират между стотици предварително програмирани фрази, с които да отговарят на въпроси.
Развитие на детето Играчките, както и самия процес на игра, изпълнява множество функции както при хората, така и при животните. Те забавляват, като в същото време имат образователна роля. Играчките подобряват познавателната способност и стимулират креативността. Те помагат за развитието на физически и умствени умения, необходими за по-нататъшния живот.
Една от най-простите играчки, комплект от прости кубчета, е и една от най-добрите за ранното умствено развитие – координация между погледа и движението на ръцете и разбиране на прости математически и физически идеи, като в същото време дава възможност за творчество. Други играчки, като топчета, ашици или топки, имат сходни функции в развитието на децата, давайки им възможност да използват ума и тялото си, за да учат за пространственото положение, причинността и много други области.
Пример за силното влияние на играчките в детското развитие са играчките за моделиране от рода на пластилина. Изследвания демонстрират техния голям положителен ефект върху физическото, познавателното, емоционалното и социалното развитие на децата.
Разграничение по пол Някои играчки, като например куклите Барби от една страна и фигурки на войници или модели на коли от друга се разглеждат като предимно предназначени за единия или другия пол. Момичета, особено в по-ранна възраст предпочитат да играят с кукли, докато момчетата играят с коли и войници. Някои изследвания показват, че дори на 1 – 2 годишна възраст децата имат склонност да предпочитат един или друг вид играчки, като този избор се предопределя предимно от стереотипното понятие за момичешка или момчешка играчка.
Понякога когато децата играят с играчки, предопределени за другия пол, това може да предизвика негативни реакции от страна на родителите и подигравки и присмех от страна на приятелите на децата. Въпреки това в последните години много от играчките се правят неутрални по отношение на пола, а от друга страна започва да се приема за нормално момчета да играят с „момичешки“ играчки, а момичетата с „момчешки“.
Видове Пъзели
Пъзелите са особен вид играчка, при която много на брой отделни малки плочки, парченца или думи трябва да бъдат правилно подредени или сглобени, така че да образуват картина или друго изображение с предварително известни и зададени характеристики.
Някои пъзели, представляващи фотография обикновено, се продават в кутии, на чийто капак е дадено целевото изображение, а вътре в кутията са разбърканите парченца за редене, често придружени от пакетче със специално лепило на гранули и щендер за кутията. Някои от тези пъзели могат да бъдат 3-D, най-често известни сгради или замъци.
Друг вид пъзел е например кубът на Рубик, който спада към математическите пъзели. Кубът има в стандартната си форма девет квадратни полета на всяка стена – общо 54 и заема обем от 27 единични кубчета. Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята – по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всички квадратчета на една стена имат един и същ цвят, но различен от другите стени.
Друг вид пъзел е танграма – китайска игра за подреждане. Състои се от седем плочки, наречени тани, които при подходящо нареждане образуват квадрат. Целта на играта е да се редят специфични фигури, зададени само със силуетите си, но при условие, че се използват всичките седем плочки и то така, че да не се застъпват.
Към пъзелите могат да се причислят и анаграмите и кръстословиците.
Спортни играчки