Никола Петков Бакърджиев е български офицер (генерал от пехотата), началник-щаб на армията (26 май 1926 – 11 януари 1929) и (31 януари 1931 – 16 май 1934), министър на войната (11 януари 1929 – 31 януари 1931).

Биография Никола Бакърджиев е роден на 26 септември (стар стил) 1881 г. в Търново. Завършва гимназия в родния си град, след което завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище като първенец на 22-ри випуск, с Височайша заповед № 1 на 1 януари 1901 г. е произведен в чин подпоручик и същата година е зачислен в 5-и артилерийски полк в Шумен. Като първенец на випуска получава награда от фонда на генерал Иван Кишелски.Бакърджиев, М., с. 133

В края на 1903 г. се явява на конкурсен изпит за следване в Торинската генералщабна академия, Италия и след успешното полагане още същата година постъпва в академията. Завършва с отличие през есента на 1907 година, като височайша заповед № 1 от 1 януари 1904 г. е произведен в чин поручик, през 1905 г. преминава стаж в 63-ти пехотен полк в Нова Лигуре, а през 1906 г. в 19-и конен полк в Милано.Бакърджиев, М., с. 134

С височайша заповед № 29 от 2 ноември 1907 г. е назначен за старши адютант на 1-ва бригада на 7-а пехотна рилска дивизия, с височайша заповед № 1 от 1 януари 1908 г. е командирован в Генералния щаб като помощник помощник-началник на секция „Военни съобщения“, след което с височайша заповед № 9 от 6 септември 1908 г. е командирован във Военното училище за преподавател по обща тактика на старшия клас, като на 23 октомври с височайша заповед № 37 е произведен в чин капитан. Със заповед № 156 по Военното министерство от 24 април 1909 г. е изпратен на стаж в 1-ви конен полк, а през ноември същата година е командирован за командир на батарея от 5-и артилерийски полк. На 20 януари 1910 г. капитан Бакърджиев е назначен на служба като помощник-началник на секция „Военни съобщения“ в Щаба на армията. Награден е с Кръст за независимостта на България 1908. С височайша заповед № 1 от 1 януари 1911 г. е назначен за началник на „Строева секция“ при организационно-строевото отделение.Бакърджиев, М., с. 134 – 135

Балкански войни (1912 – 1913)

При мобилизацията на войската за участие в Балканската война (1912 – 1913), на 17 септември е назначен за помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на действащата армия. Взема дейно участие в осигуряване на настъпателните действия в Източна Тракия, на Македонския военен театър и при обсадата на Одрин. Участва и в изготвянето на условията за примирието. За дейността си като помощник-началник на 25 февруари 1913 г. съгласно заповед по действащата армия № 132 е награден с Кавалерския кръст на орден „За военна заслуга“ на лента. Със заповед № 55 от 23 март 1913 г. по Действащата армия е назначен за временен началник на „Оперативната секция“. На 5 август 1913 с височайша заповед № 133 е произведен в чин майор. След края на войната е част от делегацията по определяне на гръцко-българската граница и в края на септември се завръща в София. Предложен е за военен аташе в легацията в Атина, но отказва.Бакърджиев, М., с. 135 – 136

През пролетта на 1914 г. майор Никола Бакърджиев се жени за дъщерята на опълченеца Михаил Начев – участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и ранен при Шейново. За дейността си по време на Балканските войни със заповед № 221 от 1913 г. е награден с Кавалерски кръст на ордена „Св. Александър“ с мечове, а на 10 ноември 1914 г. със заповед № 74 е награден с офицерския знак за 10-годишна отлична служба. С височайща заповед № 33 от 1 юли 1914 г. му е разрешен двумесечен отпуск в Австро-Унгария, Швейцария и Италия, но отпускът му е прекратен поради избухването на Първата световна война.Бакърджиев, М., с. 136 – 137

Първа световна война (1915 – 1918) По време на Първата световна война е началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия. На 24 март 1916 г. е назначен за командир на дружина в 1-ви пехотен софийски полк, с който участва във войната с Румъния и овладяването на Тутраканската крепост. На 25 ноември 1916 отново е върнат на старата си длъжност в Щаба на армията. На 16 март 1917 година е повишен в чин подполковник, а от декември 1917 г. е изпълняващ длъжността началник на Оперативното отделение при Щаба на действащата армия. През април 1918 година е командирован в Германия на Западния фронт.

На 1 ноември 1919 година е повишен в чин полковник, а на 25 ноемвриСпоред други източници на 13 август същата година е назначен за преподавател във Военната академия и временен началник на Военноисторическата секция при Щаба на армията. От пролетта на 1920 година е командир на 3-ти пехотен бдински полк, след което от 1 април 1921 г. е командир на 7-и пехотен рилски полк, а по-късно – командир на 9-и пехотен пловдивски полк. От 11 август 1922 година е председател на Военноисторическата комисия към Щаба на армията. От 4 юли 1923 до 26 май 1926 г. е началник на Втора военна област в Пловдив.

На 6 май 1926 г. е произведен в чин генерал-майор. От 26 май 1926 до 11 януари 1929 г. заема длъжността началник на Щаба на войската. От 11 януари 1929 до 31 януари 1931 г. е министър на войната във второто и третото правителство на Андрей Ляпчев, но след обществения скандал с Шпионската афера подава оставка и от 31 януари 1931 г. отново заема длъжността началник на Щаба на войската. На 6 май 1934 г., в навечерието на Деветнадесетомайския преврат, подава оставка в знак на протест срещу назначаването на председателя на Военния съюз Анастас Ватев за военен министър.

На 15 май 1930 е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 16 май 1934 в чин генерал от пехотата и уволнен от армията. Сътрудничи на Военноисторическата комисия при Генералния щаб. През 1943 г. е поканен за министър на войната, но отказва.

Генерал от пехотата Никола Бакърджиев умира на 21 март 1954 г. в София.

Семейство Генерал от пехотата Никола Бакърджиев е женен и има 1 дете.

Военни звания Подпоручик (1901) Поручик (1904) Капитан (15 октомври 1905) Майор (5 август 1913) Подполковник (16 май 1917) Полковник (2 ноември 1919) Генерал-майор (6 май 1926) Генерал-лейтенант (15 май 1930) Генерал от пехотата (16 май 1934)

Награди Кръст за независимостта на България 1908 (1909) Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента (1913) Орден Св. Александър“ V степен с мечове (1913) Знак „За 10 години отлична служба“ (1914) Германски орден „Железен кръст“ II клас (1916) Военен орден „За храброст“ IV степен 1-ви и 2-ри клас (1917) Орден „Железен кръст“ I клас, Германска империя (1918) Орден „Австрийска кралска военна звезда“, Австро-Унгария (1918) Унгарски възпоменателен медал, Австро-Унгария (1918) Орден „Св. Александър“ III степен (1926) Народен орден „За военна заслуга“ II степен (1927) Народен орден „За военна заслуга“ I степен на обикновена лента (1930) Кавалер на големия кръст на Италианската кралска корона и сребърна звезда с брилянти (1930) Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас Орден „Св. Александър“ II степен без мечове Турски орден „Железен полумесец“

Бележки

Източници

Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 141 Бакърджиев, М. Генерал от пехотата Никола Бакърджиев. // Военноисторически сборник, 1994, № 2

Категория:Министри на отбраната на България Категория:Български генерали от пехотата Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ II степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Двадесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в София Категория:Началници на отбраната Категория:Почетни граждани на Велико Търново Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив Категория:Възпитаници на Торинската военна академия