Самоубийство (или суицид – , от sui caedere, „да се убия“) е акт, при който човек умишлено причинява собствената си смърт. Самоубийството често се извършва от отчаяние, причината за което често се отдава на психично разстройство като депресия, биполярно разстройство, шизофрения, алкохолизъм или злоупотреба с наркотици и някои антидепресантиSSRI Antidepressants Put Patients at Clear Risk of Suicide. Често роля играят фактори на стреса, финансови затруднения или проблеми в междуличностните отношения. Мерките за предотвратяване на самоубийствата включват ограничаване на достъпа до оръжия, лечение на психичните заболявания и злоупотребата с наркотици и подобряване на икономическото развитие.
Най-често използваният метод за самоубийство е различен в различните страни и отчасти е свързан с достъпа до различни средства. Най-често срещаните методи включват обесване, отравяне с пестициди и огнестрелни оръжия. Всяка година около 800 000 до един милион души умират в резултат на самоубийство, което го нарежда на 10-о място сред водещите причини за смърт в света. Самоубийствата са по-чести при мъжете, отколкото жените, като три до четири пъти е по-вероятно мъжете да се самоубият, отколкото жените. Изчислено е, че всяка година има 10 до 20 милиона опити за самоубийство без летален изход. Опитите са по-често явление сред младите хора и жените.
Възгледите за самоубийството са повлияни от широк кръг екзистенциални теми като религия, чест и смисъл на живота. Авраамическите религии по традиция смятат самоубийството за престъпление срещу Бога (грях) поради вярването в светостта на живота. През епохата на самураите в Япония сепуку е било смятано за средство за изкупление на провала или като форма на протест. Сати е погребална практика в хиндуизма, която сега е извън закона, при която от вдовицата се очаквало да се принесе в жертва на погребалната клада на съпруга си или по свое желание, или под натиска на семейството и обществото.
Докато по-рано самоубийството и опитът за самоубийство са били наказвани от закона, в повечето западни страни вече не е така. То остава криминално престъпление в повечето ислямски страни. През XX и XXI век, самоубийството под формата на саможертва се използва като средство за протест, а камикадзето и самоубийствените бомбени атентати се използват като военна или терористична тактика.
Определения Самоубийството, наричано още „завършено самоубийство“, е „акт на отнемане на собствения живот“. Опитът за самоубийство или нефаталното суицидно поведение е самонараняване с желанието да се сложи край на живота, което не завършва със смърт. Асистирано самоубийство има когато едно лице помага индиректно на друго да постигне собствената си смърт, като предостави съвет или средствата за целта. То се различава от евтаназията, при която друго лице приема по-активна роля допринасяща за смъртта на човек. Суицидната идеация е обмисляне на отнемането на собствения живот.
Рискови фактори
Факторите, които повлияват риска от самоубийство включват психични заболявания, злоупотреба с наркотици, психологични състояния, културно, семейно и социално положение и генетична обремененост. Психичните заболявания и злоупотребата с психотропни вещества често съществуват успоредно. Останалите рискови фактори включват предишни опити за самоубийство, непосредствена наличност на средства за извършване на деянието, семейна история на самоубийства или наличие на травматично увреждане на мозъка. Установено е например, че броят на самоубийствата е по-голям в домакинства с огнестрелно оръжие, отколкото в домакинства без такова. Социално-икономически фактори като безработица, бедност, бездомност и дискриминация може да породят мисли за самоубийство. Около 15 – 40% от хората оставят предсмъртно писмо. Генетичните причини съставляват между 38 и 55% от факторите за суицидно поведение. При военните ветерани има по-голям риск от самоубийство, дължащ се отчасти поради по-честите случаи на психични заболявания и проблеми с физическото здраве, свързани с преживяваното по време на войната.
Психични разстройства Психичните разстройства често съпътстват самоубийството, като се проявяват при 27 до повече от 90% от случаите. При хората, приети в психиатрично заведение, рискът от успешен опит за самоубийство през целия им живот е 8,6%. Половината от всички хора, които умират при самоубийство, може да страдат от депресия. При наличието на такова разстройство или на някое от другите афективни разстройства като биполярно разстройство, рискът от самоубийство нараства 20 пъти. Други състояния свързани с това включват шизофрения (14%), разстройства на личността (14%), биполярно разстройство, и посттравматичен стрес. Около 5% от хората с шизофрения умират в резултат на самоубийство. Хранителните разстройства са друг високорисков фактор.
Историята на предишни опити за самоубийство е най-сериозната прогноза за успешно извършване на самоубийство. При приблизително 20% от самоубийствата е имало предишен опит и от тези, които са опитвали да се самоубият 1% успяват да го направят в рамките на една година, а повече от 5% извършват самоубийство след 10 години. Макар актовете на самонараняване да не се считат за опити за самоубийство, наличието на склонност към самонараняване е свързано с повишен риск от самоубийство.
При приблизително 80% от успешните самоубийства човекът е посещавал лекар в рамките на една година преди смъртта си, като 45% от хората са посещавали специалист в рамките на месец преди самоубийството. Между 25 и 40% от тези, които са извършили успешно самоубийство, са имали контакт със служби по психично здраве през предходната година.
Употреба на психоактивни вещества
Злоупотребата с психоактивни вещества е вторият най-често срещан рисков фактор за самоубийство след тежката депресия и биполярното разстройство. Хроничната злоупотреба с психоактивни вещества и острата интоксикация са взаимно свързани. Когато е в комбинация с тежка загуба на близък човек рискът се повишава още повече. Освен това злоупотребата с психоактивни вещества е свързана с психични разстройства.
Когато извършат самоубийство, повечето хора са под въздействието на седативно-хипнотични вещества (като алкохол или бензодиазепини), като развит алкохолизъм има в между 15 до 61% от случаите. В страните, в които има по-висок процент на употреба на алкохол и по-голям брой питейни заведения, обикновено се отчита и по-голям процент на самоубийствата, като тази връзка се отнася по-скоро към употребата на дестилиран спирт, отколкото към общата употреба на алкохол. Около 2,2 – 3,4% от хората, лекувани за алкохолизъм през даден период от живота им, умират вследствие на самоубийство. Алкохолиците, които правят опит за самоубийство, обикновено са мъже, по-възрастни и вече са опитвали да се самоубият. Между 3 и 35% от смъртните случаи сред употребяващите хероин се дължат на самоубийство (приблизително 14 пъти повече, отколкото при тези, които не употребяват).
Злоупотребата с кокаин и метамфетамини има тясна връзка със самоубийството. При употребяващите кокаин рискът е най-голям през фазата на оттегляне от наркотика. При хората, които са използвали инхаланти също съществува значителен риск, като около 20% правят опит за самоубийство в даден момент, а повече от 65% го обмислят. Пушенето на цигари се свързва с риск от самоубийство. Няма много доказателства за това защо съществува тази връзка обаче има хипотеза, че хората, които са предразположени към пушене, са предразположени и към самоубийство, че пушенето предизвиква здравословни проблеми, които карат хората да изпитват желание да сложат край на живота си и че пушенето засяга химията в мозъка като причинява склонност към самоубийство. Канабисът обаче, приеман самостоятелно, явно не повишава този риск.
Хазартна зависимост Хазартната зависимост е свързана с повишена склонност към самоубийство и опити за това в сравнение с масовото население. Между 12 и 24% от патологичните комарджии правят опит за самоубийство. Процентът на самоубийствата сред техните съпруги е три пъти по-голям от този при масовото население. Други фактори, които увеличават риска при хазартно зависимите, включват психични заболявания, злоупотреба с алкохол и наркотици.
Патологични състояния Съществува връзка между склонността към самоубийство и физическите здравословни проблеми, в това число хронична болка, травматично увреждане на мозъка, рак, хемодиализа, ХИВ, лупус и други. Диагнозата рак приблизително удвоява последващия риск от самоубийство. Широкото разпространение на засилена склонност към самоубийство продължава и след коригиране на депресивни заболявания и злоупотреба с алкохол. При хората с повече от едно заболяване рискът е особено висок. В Япония здравословните проблеми се сочат като първостепенна причина за самоубийство.
Нарушения на съня като безсъние и сънна апнея са рискови фактори за депресия и самоубийство. В някои случаи нарушенията на съня могат да бъдат рисков фактор, независимо от депресията. Редица други заболявания могат да имат симптоми, подобни на разстройства на настроението, включително хипотиреоидизъм, Алцхаймер, мозъчни тумори, лупус, както и странични ефекти от редица лекарства (като например бета-блокери и стероиди).
Психосоциални състояния Редица психологически състояния повишават риска от самоубийство, в това число безнадеждност, загуба на насладата от живота, депресия и тревожност. Слабата способност за решаване на проблеми, загубата на уменията, които даден човек е имал и недостатъчният контрол на импулсите, също играят роля. При по-възрастните хора е важно усещането, че са в тежест на другите.
Скорошен стрес в живота, като например загуба на член на семейството или на приятел, загуба на работа или социална изолация (при хора, които живеят сами), също увеличават риска. Тези, които никога не са сключвали брак също са изложени на по-голям риск. Религиозната принадлежност може да намали риска от самоубийство за даден индивид. Това се дължи на негативното отношение, което много религии имат спрямо самоубийствата, както и на по-осезателното усещане за приобщаване, което религията може да даде. Мюсюлманите изглежда имат по-нисък процент на самоубийства сред религиозните хора.
Някои хора може да прибегнат до самоубийство, за да избегнат тормоз или предразсъдъци. История на сексуално насилие в детството и период, прекаран в приемни грижи също са рискови фактори. Смята се, че на сексуалното насилие се дължи около 20% от общия риск.
Еволюционното обяснение на самоубийството е, че то може да подобри функционалната ефективност. Това може да стане, ако лицето, което извършва самоубийство, не може да има повече деца и отнема ресурси от роднини, като продължава да живее. Обратно на това, смъртните случаи на здрави юноши вероятно не увеличават функционалната ефективност. Адаптацията към една много различна наследствена среда може да бъде неприспособима в текущата среда.
Бедността се свързва с риск от самоубийство. Увеличаването на относителната бедност в сравнение с тази около даден човек увеличава риска от самоубийство. Над 200 000 земеделски производители в Индия са извършили самоубийство от 1997 г. насам, което отчасти се дължи на проблеми, свързани с дългове. В Китай вероятността за самоубийство е три пъти по-голяма в селските, отколкото в градските райони, като това донякъде се обяснява с финансовите затруднения в тази част на страната.
Медии Медиите, в това число и интернет, играят важна роля. Начинът, по който те описват самоубийството може да има отрицателен ефект при голям брой очебийни, повтарящи се репортажи, които прославят или придават романтичен характер на самоубийството, като по този начин оказват голямо влияние. При даване на подробно описание на начин за самоубийство чрез специфични средства, този метод на самоубийство може да придобие по-голяма популярност сред масовото население.