Владимирово () е село в Северна Македония, община Берово.

География Селото е разположено в историческата област Малешево.

История В много местности около Владимирово се срещат могили и останки от селища, крепости и църкви от неолита (Бараица), желязната епоха (Увашлия), Късната Античност (Градище, Грамадата, Грамаде, Гюзелдже, Материца, Могилка, Църквище) и Средновековието (Белов юрт, Ковачка чука, Селото).Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.

В османски данъчени регистър на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Ладимир с 24 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286 В обобщен списък (иджмал дефтер) на обложени с данъка джизие селища във вилаетите Малешево и Тиквеш от 11 ноември 1636 година селото е записано като Въладимир, с 25 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 43 (превод А. Велков и П. Груевски). Старият хан в центъра на селото е от XVIII век.

В XIX век Владимирово е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 40-те години на XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Владимирово (Vladimirovo) е посочено като село с 250 домакинства, като жителите му са 912 българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Владимирово е населявано от 1650 жители българи християни.

В началото на XX век цялото население на Владимирово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Владимирово има 2000 българи екзархисти и функционират основно и средно българско училище.

По време на Балканската война в 1912 година 17 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на Междусъюзническата война гръцки войски влизат във Владимирово, убиват кмета, изнасилват 15 жени, някои от които убиват. В селото върлува холера.Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 92-93.

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Костадин Самарджиев – Джемото и Кочо Хаджиманов.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Герасим Ар. Попов от Робово е български кмет на Владимирово от 9 август 1941 година до 9 септември 1944 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 861 жители.

Националност Всичко северномакедонци 859 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 0

Личности

Родени във Владимирово Александър Поптраянов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година Ангел Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 Атанас Гаврилов Курандов (? – 1925), български революционер, ръководител на местния комитет на ВМРО, арестуван и убит от сръбските власти; на 20 февруари 1943 година вдовицата му Мария на 58 години от Владимирово подава молба за българска народна пенсия, в която пише „почина моят мъж от многото бой и тормоз от контрачетниците на бившата югославска държава като национален българин“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Благой Ханджиски (р. 1948), политик от Северна Македония Борис Стоилов Пендев (1890 – ?), български революционер деец на ВМРО, четник в малешевската чета на ВМОРО Васе Шуперлията (? – 1900), български революционер Владо Едров, деец на ВМРО Георги Тодоров (? – 1915), български революционер от ВМОРО, войвода на чета прехвърлящи дезертьори от сръбската армия в България, убит в сражение със сръбски граничари в местността Колун, Струмишко Герасим Д. Чочков (1908 – ?), завършил медицина в Софийския университет в 1932 годинаГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1932 Давидко Механджийски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. Димитър Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров – Кутруля„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37 Иван Мицев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, борец срещу османската власт и сръбската пропаганда Иван Атанасов Шуперлийски, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия Иван Петров Бояджиев, 26-годишен, четата на Дончо Златков, през Първата световна война служи в Радовишкия партизански взвод Иван Реджов (Иван Реджо), революционер от ВМОРО, куриер и четник при Гоце Делчев, участва в залавянето на Назлъм бей през 1897 година, по-късно е самостоятелен малешевски войвода Иван Чамински (р. 1886 – ?), български революционер Константин Тренчев (1895 – 1969), революционер Михаил Атанасов, български свещеник Михаил Левенски (1942 – 2010), писател от Северна Македония Пано Алексиев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, четата на Дончо Златков Петър Ужев (ок. 1850 – 1906), български революционер Саве Христов Младенов (? – 1924), български революционер, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а дивизия, деец на ВМРО Тишо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков Трайко Благоев (1876 – 1937), български революционер и общественик Христо Стоянов, български революционерМакедония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132 Христо Стамболиски Кацарев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5 и Симеон Молеров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9 Борис Иванов Пендев (1896 – ?), български революционер, деец на ВМРО (Иван Михайлов)

Починали във Владимирово Георги Корубинов (1873 – 1903) български революционер Дачо Иванов (? – 1903), български военен и революционер Константин Бараков (1870 – 1903), български общественик и революционер Иван Парцаков (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година Пандо Андонов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 14 декември 1922 година

Бележки

Категория:Села в община Берово