Петър (Чочо) Иванов Попйорданов е български театрален и киноактьор.
Биография Роден е в София на 11 юни 1964 година. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Студията за игрални филми „Бояна“ и генерален директор на Българската национална телевизия през 1998 година, и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).Благов, Крум. Попйорданови са стари комити // Стандарт, Г. XVII, N 6176, 21.03.2010 г.] Родът му произхожда от Велес, и към него принадлежат войводата Миле водачът на солунските атентатори Орце Попйорданов.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия една година.
Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.
Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).
Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.
Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“.
През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.
Смърт Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“. Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.
През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство. Същата година, чрез съдействието на Столична община, архивите на театрите и близките приятели, колеги и роднини на Чочо, е открита временна изложба в памет на Попйорданов.
Литература Попйорданов, Иван. Кадър по кадър. София, изд. „Д-р Иван Богоров“, 2008, 236 с. ISBN 978-954-316-061-7
Награди и отличия Наградата „за млад актьор“ на САБ (1992). Награда за мъжка роля за филмите Граница, Онова нещо, Кладенецът, Козият рог, Вампири, таласъми... и Сезонът на канарчетата (Варна, 1994). Награда „Златен Баяр“ „за най-добра мъжка роля“ във филма „Граница“ (Белгия). Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Чест и достойнство“, 2016.
Театрални роли „Питър Пан“ „В полите на Витоша“ „Сън в лятна нощ“ „Хеда Габлер“ „Чайка“ „Хъшове“ „Бурята“ „Човекът, който прави дъжд“ „Кимоно“ „Декамерон“ „Призраци в Неапол“ „Пет жени в еднакви рокли“
Телевизионен театър „Вишнева градина“ (2010) (Антон Павлович Чехов) „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл „Еленово царство“ (1996) (по Георги Райчев, реж. Вили Цанков) „Спирката“ (Михаил Величков) – Петър, синът
Филмография Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля 2012 Под прикритие 11 Момчил Нешев 2011 Островът – („The Island“) България / Швеция / Полша 2010 Цахес 2009 Хъшове 4 Македонски 2009 Глисти – („Tapeworms“) САЩ / България Иван 2007 А днес накъде? 2006 Врабците през октомври 8 (тв версия) Паскал 2005 Последният господар на Балканите – („Le Dernier seigneur des Balkans“) Последният бей на Балканите – (2 заглавие) 6 Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България Енвер Ходжа 2005 Патриархат 7 Американеца, собственик на изоставената селска къща (в 1 серия: VII) 2004 Без семейна прилика 2 ч. Жоро Салама 2001 Ярост черния 2000 Разбойници-коледари 6 2000 Краят на ХХ век 2000 Хайка за вълци 6 Жендо Хайдутина 1999 Дунав мост 7 Джими 1999 Сомбреро блус Тодор (Тошо), рокмузикант 1998 След края на света България / Германия / Гърция адвокатът Николай Караламбов 1998 Испанска муха сержант Милев 1996 Приятелите на Емилия Христо 1996 „Августовски Орфей“ – („Me ton Orfea ton Avgousto“) Кипър / България / Гърция 1995 Когато гръм удари (тв) поручик Друмев 1994 Козият рог ахрянинът Халил 1994 Граница България/Франция Попов (Попа) 1993 Нещо във въздуха клиент 1993 Сезонът на канарчетата Иван, бащата на Малин 1992 Вампири, таласъми... Горчо 1991 Кладенецът синът 1991 Мълчанието 1991 Онова нещо Шейно 1990 Любовното лято на един льохман „свежия“ 1990 Тишина Павката, поетът параплегик ? Спомени за големи чувства бащата 1990 На морския бряг – („Vzpomínka na břehu moře“) Чехословакия / България Димитър Цветков, студентът-филолог 1989 Бързо, акуратно, окончателно (тв) човека с дините 1989 Без драскотина Пантелей „Пантата“ Кушев 1989 Аз, Графинята Бойко 1989 Адио, Рио Чочо, стажантът-следовател 1989 Екзитус Лаки 1988 А сега накъде Димо 1988 Вчера ученикът Костов 1987 Цветове на изгрева(тв сериал) 3 арогантния Емо, съученик на Гибона
Родословие
Източници
Външни препратки
Биография и пълна филмография на Чочо Попйорданов от movie.pop.bg Хъшове (Епизод 1) (2009 г.) По повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов. – Филм Петър Попйорданов в КиноПоиск Петър Попйорданов в Кино-Театр
Категория:Български актьори и актриси Категория:Български театрални актьори и актриси Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Носители на Икар Категория:Носители на Аскеер Категория:Възпитаници на НАТФИЗ Категория:По произход от Велес Категория:Починали при нещастни случаи