Ма̀врово () е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.

География Селото е разположено в Мавровската котловина на южния бряг на Мавровското езеро. Маврово е популярен туристически ски център.

История В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Калканделен от 18 юли 1628 година селото е отбелязано като Маврова, с 90 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 336 (превод П. Груевски).

В XIX век Маврово е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 1 222 българи християни, 12 арнаути мохамедани и 25 власи. Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 65 ученици, от които 20 ученички и 45 ученици с 1 учител.

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 60 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Маврово има 60 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово има 840 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 121 от 152 християнски къщи (от общо 154 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Маврово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Маврово е самостоятелна община в Горноположкия срез и има 149 къщи със 751 жители българи.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26. За етническата принадлежност вижте етническата карта.

Според преброяването от 2002 година селото има 166 жители.

Националност Всичко македонци 163 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 3 бошняци 0 други 0

„Свети Никола Летни“

Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на XXI век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на XX век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година.

Личности Родени в Маврово Васил Алексиев (? – 1865), български просветен деец Вълчо Жикич (? – 1807), войвода на Първото сръбско въстание Георги Пандов Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина и 1 рота на 1 дебърска дружуна, носител на орден „За храброст“ ІV степен от Първата световна войнаДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594 Георги Серафимов Димов (1870 – 1941), български търговец и общественик Голуб Янич (1853 – 1918), сръбски национален деец, търговец, милионер по потекло от Лазарополе Доситей Охридски и Македонски (1906 – 1981), сръбски духовник, по-късно пръв глава на Македонската православна църква Елисие Поповски (1907 – 1972), банков чиновник, делегат на Първото заседание на АСНОМ. Кирил Стоянов (1878 – 1909), български просветен деец и революционер, деец на ВМОРО Кузман Сотирович (1908 – 1990), сръбски и югославски футболист Миле Филиповски (1920 – 1986), деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония Трайко Угринов, български просветен и духовен деец, дългогодишен български учител и свещеник в Маврово, убит от сърбите Христо Спасов, български просветен деец

Литература Недељковић, Д. Мавровска психичка группа, Гласник Скопског Научног Друштва, VII—VIII. „Венчила в енорията на свещеник Трайко Угринов, Маврово, Гостиварска каза, Скопска епархия, Скопски вилает“, Маврово, 1906 - 1907 година, Централен държавен архив, ф. 246К, оп. 9, а.е. 288. „Коледа и Бъдни вечер; Сурваки или Нова година (Народен обичай из Маврово, Гостиварска нахия)“, публикувано във в. „Новини“, брой 13, 1902 година

Бележки

Категория:Села в община Маврово и Ростуше