Вълковия (; ) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География Селото е разположено в областта Горна Река в северните склонове на Чаушица на левия бряг на Радика след вливането на Мавровската река. От Гостивар Вълковия е отдалечено на 32 километра.
История Етимология Според „Българския етимологичен речник“ името е вълк и изчезнало съществително вѝя, виене, надаване на вой, образувано от глагола вѝя и наставката -ия – подобно на местното име Градобѝя, благословѝя, носѝя, просѝя, съсипѝя.
История
Вълковия (Vukovja) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей. Селото има 6 домакинства и антропонимията е почти напълно албанска: Прогон Доми, Поп Радослав, Кола Доми, Кола Доми, Андрие Доми и Мужава Доми.
Заедно с Лазарополе и Галичник в XIX век Вълковия е едно от най-богатите и развити села в Реканска каза на Османската империя. В края на века Вълковия е разделено в конфесионално отношение албанско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вълковия (Valcovia) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 115 албанци православни.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вълковия има 150 жители арнаути християни и 150 арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вълковия е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 43 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Волковия има 16 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Вълковия се състои от 132 албанци.
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вълковия има 13 албански патриаршистки и 18 албански мюсюлмански къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вълковия като албанско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
В 1961 Вълковия има 182 жители – 115 северномакедонци и 67 албанци. В 1994 година жителите на селото са 76 - 24 македонци и 52 албанци, а според преброяването от 2002 година селото има 89 жители.
Националност Всичко северномакедонци 9 албанци 80 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени във Вълковия Глигор Стойковски (р. 1952), северномакедонски писател
Бележки
Категория:Села в община Маврово и Ростуше