Горно Мелничани (; ) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).
География Селото е разположено в областта Мала река в северните склонове на планината Стогово.
История
Горно Мелничани (Gorna-Menliçani) е засвидетелствано в османски дефтер от 1467 година като село в зиамета Река под властта на Карагьоз бей. Селото има 11 домакинства и антропонимията е смесена „албано-славянска със случаи на славянизация“, като примера на Андрия Зоговичи, чиято фамилия е формирана от албанската дума zog („птица“) and славянския -ići.
В XIX век Горно Мелничани е българско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врач“) е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горно Мелниче (Melnitché gorno) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Мелничани има 275 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Мелничане е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 40 къщи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Горне Мелничани има 16 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Мелничани има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Към 1911 година в селото има 39 български и 12 сърбомански къщи, като църквата е в ръцете на екзархистите.Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2. Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Долно Мелничани има 21 български екзархийски и 19 патриаршистки къщи (7 от 1905, 12 от 1910 г.). В селото работи сръбско училище с 1 учител и 12 ученици.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Горно Мелничани са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Горно Мелничане е част от Раичката община на българската Дебърска околия.
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.
Бележки
Категория:Села в община Вапа