Кочища (; ) е село в Северна Македония, в община Вапа (Център Жупа).
География Селото е разположено в областта Жупа в северозападните склонове на планината Стогово.
История В XIX век Кочища е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кочища е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 68 българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кочища има 180 жители българи християни и 175 българи мохамедани. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Кочища има 5 български къщи и 15 турски.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочища е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 60 къщи. Същевременно Качица е чисто помашко (българомохамеданско) село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 16 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочища има 96 българи екзархисти.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кочища има 14 български екзархийски и 30 турски къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война 8 души от Кочища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Кочища е част от Парешката община на българската Дебърска околия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кочища като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.
Личности Родени в Кочища Аргир (Аргин) Иванов Божков (1882 – след 1943) зидар с основно образование, македоно-одрински опълченец, служил в 3-та и Нестроевата рота на 1-ва дебърска дружина; участвал в Първата световна война с 2-ра рота на 1-ва дружина на 1-ви пехотен софийски полк; на 5 март 1943 година, като жител на Битоля, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България; родом от дебърското Кочища или демирхисарското Кочища Вельо (Велю) Лазаров Георгиев (1869 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Нестроевата рота на 10-а прилепска дружина, в щаба на 3-та бригада; на 1 март 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Кирил (Киро) Лазаров Георгиев Бачевски (1871 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Нестроевата рота или 3-та рота на 10-а прилепска дружина; на 1 март 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Филип Христов Филипов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, 3 рота на 1 дебърска дружина Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
Бележки
Категория:Села в община Вапа