Велмей

Велмей, още Велме или Велмен (), е село в община Дебърца на Северна Македония, в едноименната историко-географска област Дебърца.

География Селото е разположено в Долна Дебърца, на 13 километра източно от пътя Охрид – Кичево в малкото Велмейско поле в западното подножие на Илинската планина (Илинска Бигла) под върховете Килаец (1068 м) на изток и Чуки (1303 м) на север. Землището на Велмей е 39,3 квадратни километра или 10% от Дебърца – 55,3% гори и пасища, 22,4% обработваема земя и 22,3% необработваема.

Селото е от купен тип. Махалите му са Горни Чифлик или Църниноска махала и Долни чифлик или Славковска махала.

История В местността Горнополско градище има останки от укрепено селище от ранното средновековие. Църквата „Света Богородица Пречиста Келия“ е от XIV век.

В XIX век Велмей е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович преспива в Лешанския манастир и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Велмей (Velméï) е посочено като село със 130 домакинства с 340 жители българи.

Според Васил Кънчов в 90-те години Велме има 70 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Велме е населявано от 700 жители, всички българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велмей е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 75 къщи.

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велмей има 784 българи екзархисти и в селото функционира българско училище. В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 150 къщи и 785 жители, българи-християни. За поминъка на Велмей той пише:

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Велмей са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната селото е окупирано от сръбски войски, а след Междусъюзническата война от 1913 година попада в Сърбия.

През март 1914 година държавният иконом на Охридски окръг Милан Янкович потвърждава, че плодородната земя на Велмей е в ръцете на чифликсайбии и се обработва от местни селяни.Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 218, 222.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Велмеи е център на община в Охридска околия на Охридски окръг и има 638 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54. Общият брой на жителите на общината е 2060 души.

По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона.

През 1961 година селото има 1217 жители, а през 1994 - 582.

Според преброяването от 2002 година селото има 511 жители македонци.

Националност Всичко македонци 511 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0

Културни и природни забележителности В центъра на Велмей доминира високата камбанария на църквата „Свети Никола“ и сградата на здравната служба. На доминантно място в северозападния край на селото е посроена втората църква „Свети Георги“. В източния край на селото се намира училищната сграда, построена в 1919 година. Кметството е в така наречения задружен дом, построен след Втората световна война, където има и зали за обществени мероприятия. В западния край е голямата чешма Изток с 18 чучура. На тая чешма се извръшва един от осовните сватбени ритуали „Носене на вода от невестата“. В селото има водовод, изграден в 1982 година, но все пак Изтокът все още събира велмешани.

Селото има футболен клуб, наречен „Илинден“.

Личности Родени във Велмей Анастас Темянов, български свещетик и революционер от ВМОРО Ангеле Силянов Ставрев, български революционер от ВМОРО Велян Наумов Нечески (Некески, ? – след 1949), български революционер Велян Силян, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Войдан Бимбилов, български общественик Гулаб Тодор, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Доне Атанас, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Илия Илоски, северномакедонски политик Йоан Чутура, български църковен деец Ламбе Попбембел, арестуван преди април 1904 година, осъден, че „в 1317 година (13 март 1901 – 14 март 1902) убил три християнски жени, които издавали тайните на комитета“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Любе Търпески (р. 1947), северномакедонски финансист Неде Ристе, арестуван преди април 1904 година, осъден, че „в 1317 година (13 март 1901 – 14 март 1902) убил три християнски жени, които издавали тайните на комитета“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Никола Неделко, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петре Йордан, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петре Темяноски (? – след 1949), български революционер Русе Поптодоров (1884 – ?), български революционер от ВМОРО Секула Спасев Темянов (1878 – след 1946), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 35 Силян Темяноски (? – след 1949), български революционер Спасе Трайчов Дичоски (? – след 1946), български революционер Ставре Ангеле, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стаменко Здравко Наумов, български революционер от ВМОРО Стоян Христев Темянов, български революционер от ВМОРО Тодор, свещеник и революционер, деец на ВМОРО Томе Васил, арестуван преди април 1904 година, осъден, че „в 1317 година (13 март 1901 – 14 март 1902) убил три християнски жени, които издавали тайните на комитета“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Харалампи (Ламбе) Бимбилов (Попбилбилов, Попбимбилов) (1871 – 1957), български свещеник и революционер от ВМОРО, четник на Даме Груев и Христо Узунов, македоно-одрински опълченец, носител на орден „За гражданска заслуга“ Христо Попбилбилов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен

Други Зоран Ставрески (р. 1965), северномакедонски политик, по произход от Велмей Ст. Стойков, български революционер от ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета и заедно с Деян Димитров се сражава край Старо Велмей на 28 септември 1903 година

Бележки

Категория:Села в община Дебърца