Горна Белица (; ; ; ; , Ано Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.
География Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.
История В Горна Белица е открит римски некропол, обявен за паметник на културата.
В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 107 лица (мъже) в Горна Белица дължат данък, като трима от тях са в най-висока категория, 93 са средна категория, а 11 - от най-ниска категория. През 1848-1849 година са отбелязани 34 жители на Горна Белица, които работят извън селото. 14 са платили джизието си в Дебър, петима в Ниш, четирима в Битоля, по трима в Печ и Старова, двама във Варна, по един в Призрен, Търново, Варна.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 24, 114-115.
В XIX век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения Москополе.Beala di supra . Една част от тях са преселници от Албания – фаршериоти.Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.
Според Васил Кънчов в 90-те години на ХІХ век Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Белица (Вишани) е чисто влашко село в Охридската каза на Битолския санджак със 70 къщи.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1200 власи и в селото функционира гръцко училище. Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.Άνω και κάτω Μπεάλα.
Според дефтер от 1904-1905 година християнски мухтар на село Горна Белица е Сотир Анастас, а мююслмански - Адем Абдулрахман. Членове на управлението на християнската част от селото са Ристо Димитри и Георги Наум, а на мюсюлманската - Исмаил Хусеин и Хусеин Абдулрахман.Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 266.
В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.Documente berciu biserici
При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.
В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „Свети Климент Охридски“. Църквата „Света Троица“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.
Личности Родени в Горна Белица Захария Пана (1921 – 2001), румънски поет, писател и публицист Никола Янкович, зограф от XIX век, роден в Горна или Долна Белица Стефан Михайляну (1859 – 1900), румънски публицист, убит от ВМОК и ВМОРО
Литература Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки
Категория:Села в община Струга Категория:Арумънски селища