Бърждани (; ) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Долна Копачка в долината на река Белица.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е жителско със суфикса -jane, производно от бърдо от първоначално *Бръдјани и има точно сръбско и хърватско съответствие Brđani. Според Йордан Заимов името е от местното име *Бърдо(то).
В Османската империя Селото е споменато в XVI век в поменика на манастира Матка като Брьждани.
В XIX век Бърждани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1872 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бърдени (Brdéni) е посочено като село с 45 домакинства със 168 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бърждани живеят 230 българи-християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бърждани е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бръждани има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Бръждани:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 77 77 105 20 125 177 218 395
При избухването на Балканската война в 1912 година 53 души от Бърджани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бърждани като българско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 162 жители македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности Родени в Бърждани Антон Николов, български опълченец, пристига в лагера на Опълчението от Белград, на 18 май 1877 година постъпва в I опълченска дружина, умира преди 1918 г. Борис Спиров (1897 – 1974), български и югославски лекар, югославски македонски политик Гълъб Митрев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с камъни в Мала Азия Дуко Милош, арестуван през август 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските комити“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Дуко Ристе, арестуван през август 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските комити“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Русче (Руфче) Аврамов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, бакалин, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година Яно Църне, арестуван през август 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските комити“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Бележки
Категория:Села в община Кичево