Свинище или Свинища (; ) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.
История В XIX век Свинище е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Свинища (Svinischta) е посочено като село с 29 домакинства със 105 жители българи.
През 1868 година жителят на Свинища Филип П. Георгиев е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 1.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Свинища живеят 360 българи-християни. На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свинища е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свинища (Svinichta) има 320 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Свинища:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 40 50 83 7 90 61 114 175
При избухването на Балканската война 20 души от Свинища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
През 1916 година, след изгонването на сърбските власти от Вардарска Македония и установяването на българско управление, жителите на Свинища възстановяват своето българско учиище, още преди формалната санкция на Министерството на просвещението.Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 152, 161 (бел. 6). По това време селото е част от Бръжданска община в Кичевска околия и има 235 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Свинища като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности Родени в Свинище Борис Андреев (1905 – 1968), български революционер Ефтим Божинов, български революционер Захарий Петрев, български революционер от ВМОРО Иван Георгиев Гинов, български революционер от ВМОРО Иван Пейов, български революционер от ВМОРО Кирил (Киро) Андреев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, бакалин, 2 рота на 4 битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен Кръсте Грозданов, български революционер от ВМОРО Кръсте Лазарев, български революционер от ВМОРО Никола Темелков, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, бакалин, 3 рота на 4 битолска дружина Софроний Димов Велянов, български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Кичево