Волфрам фон Ешенбах () (ок.1170-ок.1220) е най-големият епически поет на немското Средновековие.
Живот Волфрам фон Ешенбах произхожда от обеднял рицарски род от Бавария, но е живял като странстващ поет из замъците на свои почитатели. От 1204 г. пребивава в двора на покровителя си, ландграфа на Тюрингия, където се среща с Валтер фон дер Фогелвайде и двамата провеждат прочутото поетическо състезание в замъка Вартбург. После поетът дълго време живее в Щирия и накрая се завръща в родината си.
Творби
Волфрам фон Ешенбах създава изпълнения с религиозни и философски размисли стихотворен епос „Парцифал“ Из „Парцифал“ в превод на Венцеслав Константинов (1200 – 1210), съдържащ 28 840 стиха. В този монументален рицарски роман, изграден по образеца на френския дворцов поет Кретиен дьо Троа, Волфрам фон Ешенбах свързва християнското учение за душевното спасение с нравствения кодекс на немското рицарство. Героят Парцифал кръстосва света, преживява битки и приключения и чрез страдание израства духовно, като преминава през различни степени на познанието в търсене на Свещения Граал – чашата, която според преданието е съхранила последните капки кръв на Исус Христос. Мъките на Парцифаловия чичо, пронизан от отровно копие в слабините, посочват на рицаря пътя към добродетелта, повеляващ смирение, любов и милосърдие. Накрая героят се завръща при любимата си съпруга, решен да служи поравно на Бог и на света.
Освен това Волфрам фон Ешенбах е автор на новелата в стихове „Вилехалм“ (1209) и на два строфически фрагмента „Титурел“, в които доразвива една от сюжетните линии на „Парцифал“ с пространни разсъждения за силата на любовното чувство: „Ах, Любов! И този без очи те вижда, макар и сляп да е! Любов, безброй са твоите образи, и даже всички пишещи накуп не биха смогнали да предадат в слова коя си ти, каква си и какви са твоите пътища!“
Волфрам е оставил и девет съкровени „песни за любовта“ (Minnelieder), в които – за разлика от тогавашните схващания – прославя съпружеската любов. Сред тях са и пет от най-значимите немски средновековни „алби“ – утринни песни, които нощната стража пее, за да предупреди тайните влюбени, че настъпва денят и е време да се разделят.
Признание „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах е дал сюжета на последната музикална драма на Рихард Вагнер „Парсифал“ (1882). Самият Волфрам се появява като образ в ранната Вагнерова опера „Танхойзер“ (1845), както и в „Нюрнбергските майстори певци“ (1868).
В чест на поета баварският окръг Средна Франкония учредява през 1980 г. културната награда „Волфрам фон Ешенбах“.
Потайна любов Потайна любов възхваляваш, но в ранния здрач възроптаваш: печал иде вместо наслада.
Очакваш най-сладка награда, сплели телата, но скоро настъпва разлъка и двама посървате в мъка: пуква зората, ах, нощни пазачо, възпри песента си, звукът ѝ ранява сърцата.
Но който желание има да легне с прекрасна любима, без страх от безброй съгледвачи и заран спокойно да крачи вън от вратата, той може деня да дочака, а не да спасява в сумрака с горест душата.
Такава любов ще намери при нежна законна съпруга в кревата.
ок. 1217 „Потайна любов“ от Волфрам фон Ешенбах, в превод на Венцеслав Константинов
Източници и бележки
Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.
Външни препратки Поезия от Волфрам фон Ешенбах в Литернет, в превод на Венцеслав Константинов Волфрам фон Ешенбах в Projekt Gutenberg-DE
Произведения на Волфрам фон Ешенбах в Zeno.org Волфрам фон Ешенбах в Bibliotheca Augustana Die Deutsche Gedichtebibliothek – Sprüche und Gedichte Волфрам фон Ешенбах в Sternenfall Волфрам фон Ешенбах в Die LYRIKwelt Literatur von und über Wolfram von Eschenbach im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Lebensdaten von Wolfram von Eschenbach im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Werke von und über Hartmann von Aue in der Deutschen Digitalen Bibliothek Wolfram von Eschenbach Personensuche
Категория:Германски поети Категория:Средновековни писатели Категория:Минезингери Категория:Рицари Категория:Родени в Бавария Категория:Починали в Бавария