Кърстоар (понякога книжовно Кръстофор или Христофор, ) е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира на 680 m надморска височина в областта Пелагония, на 3,5 km южно от Битоля. Югозападно над селото е разположен Кърстоарският манастир „Свети Христофор“, а още по-високо над него е Буковският манастир „Свето Преображение Господне“. В началото на XXI век селото се превръща във вилна зона на битолчани.
История В сиджил от 1620 – 1621 година е отбелязано, че 5 ханета (домакинства) от Кръстоар дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
В XIX век Кърстоар е село в Битолска кааза на Османската империя. В началото на XIX век в Кръстоар живеят и мюсюлмани.Цветкова, Бистра А. Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт, София, 1958, с. 33. – Бистра Цветкова посочва документ от 28. IV. 1803 г., в който се съобщава, че мюсюлманите от това село, обложени с половината от четвърт хане, не били в състояние да издържат това облагане, тъй като били материално разорени.
Българско училище се отваря през 1884 година с учител Христо Грънчаров – Щиплията, а първата църква в селото „Св. св. Петър и Павел“ е построена през 1890 година.Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 11. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кръстево или Кръстофоръ има 280 жители, всички българи християни.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Атанас Шопов посещава Кърсоар и в 1893 година пише:
През 1893/1894 година учител в селото е Георги Попхристов.Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 12. Според него:
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кръстофор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстофор има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.
При избухването на Балканската война двама души от Кръстофор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Кръстофор е част от Буковска община в Битолска селска околия и има 281 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.
В 1981 година селото има 469 жители. Голям брой кърстоарци се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа. Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители самоопределили се както следва:
Националност Всичко северномакедонци 164 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 2 бошняци 0 други 1
Личности
Родени в Кърстоар Георги Попхристов (1876 – 1962), български революционер, войвода на ВМОРО, ръководител на крилото на протогеровистите Ильо Йован, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяна на преписките на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петре Ильо Коджабашия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ристе Йован, учител, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Спасе Стойче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стефо Яковче, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяната на преписките на българските бунтовници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Христо Стойчев (около 1840 – около 1896), български общественик, свещеник в селото от 1886 година
Бележки
Категория:Села в община Битоля