Садовик

Садовик е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

География Село Садовик се намира в планински район. Селището е разположено в подножието на Садовишка могила, която се издига непосредствено на юг от него, и на югоизточния склон на Изворска могила. Изворската могила носи името на съседното село Извор, намиращо се на около 2 км североизточно от Садовик, висока е 1062 метра над морското равнище и е част от планината Любаш.

От върха ѝ се разкрива панорамна гледка във всички посоки. Най-внушителен е изгледът на северозапад към Ребърската могила и към самия Любаш (връх Момин двор), а зад него – към планината Руй. В обратната посока (югоизток) погледът стига до Рила и обхваща като на длан горната част на Граово (Брезнишкото поле). На север се вижда западната част на Стара планина, на изток – Витоша, а на запад – планините в областта Краище.

През селото минава поток, извиращ от местността Дебелец, който е приток на Ноевска река, Конска река, Струма и се оттича към Бяло море.

От планинско-хълмистата местност Дебелец на северозапад преминава главният вододел на Балканския полуостров. От противоположния склон водата се оттича през один от началните притоци на река Ябланица, който минава между Ребърската могила и връх Любаш. Той се слива с потока от Лялинци (идващ от северозападната страна на Любаш и Парамунската планина) и образува река Ябланица, която се влива в Ерма точно на държавната граница със Сърбия. Оттам чрез реките Ерма, Нишава, Морава и Дунав водите се оттичат в Черно море.

История Произход и ранна история Първоначалното разположение на село Садовик е било в подножието на планината Дебелец, където местното население се е препитавало предимно с отглеждане на ечемик. Селището възниква в район, обособен като крайна географска точка без съществуващи пътища към съседни населени места.Името на село Садовик произлиза от руската дума за градина – „сад“, Zapadno.com – Информационен портал на Западните покрайнини.

Поради липсата на свързаност и изолираността, по-голямата часть от населението (около 80%) постепенно напуска планината и се заселват в по-равната и плодородна низина. Там жителите започват да строят първите плетени и кирпичени къщи.

Равната местност се оказва изключително благоприятна за живот заради наличието на естествен водоизточник със стара чешма с изворна вода, датираща от векове. Новодошлите заселници започват да изграждат масивни градини, като според преданията името на селото произлиза именно от руската дума за градина – „сад“ (Садовик).

Впоследствие цялото население се премества в низината, където е изградена и местната църква, датираща още от периода преди османското владичество. Към нея е издигната и характерната камбанария, построена изцяло от сръбски майстори. Архитектурният градеж на кулата е уникален с това, че е изпълнен без използването на никакъв бетон – цялата конструкция, включително и покривът, е изградена изцяло от естествен камък.

Античност Първите монети, отсечени по българските земи, са на тракийското племе Дерони. В България са намерени ценни находки на тетрастатери на дероните при с. Садовик, Пернишко (датирани от 500 – 480 г. пр.н.е.), както и край с. Величково, Пазарджишко (датирани към 475 – 465 г. пр.н.е.). Тези монети тежат средно по 40,10 грама всяка.

Лицевата страна на монетата, открита в с. Садовик, съдържа изображение на бог Хермес, застанал прав зад два вола, и носи надпис „дерро“. На монетите от с. Величково е изсечен седнал в двуколка мъж с остра брада, който подкарва воловете с камшик, а шест от монетите са с изобразен летящ орел, държящ гущер в клюна си.

Османски период В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Садовик е отбелязано като село с 47 домакинства и 4 неженени жители.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 160.

Култура и обичаи Сурвакарски игри По предания на възрастни хора от село Садовик, местната кукерска група на т.нар. „сировичкаре“ съществува още от времето на османската власт. Този ритуал се предава и запазва от поколение на поколение още от прадедите и се спазва и почита до днешните му наследници. Местната група представя традиционния зимен обичай „Сурвакарска сватба“.

През годините сурвакарите от селото печелят широка популярност и взимат участие в редица културни проекти: През 1967 г. групата получава специална покана за участие в откриването на фестивала „Варненско лято“, като е единствената група, представяща Пернишка област тогава. През същата година започват снимките на филма „Сурвакари“, в който групата взима активно участие. През 1974 г. е поканена да участва в заснемането на филма „Римски мост“. През 1978 г. групата участва в заснемането на филма „При източниците на човечността“, създаден по поръчка на ЮНЕСКО.

Участия и награди от фестивала „Сурва“Сурвакари: Село Садовик, Официален информационен портал за фестивала. Сурвакарската група на с. Садовик има десетилетна история на изключителни успехи и високи отличия на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в град Перник:

15 януари 1967 г. (II Национален фестивал): Първо място за групата на с. Садовик и Първа награда за маски (лик от с. Садовик). Участниците получават грамота и значка на фестивала (общо 1355 участници в събитието).

1968 г.: Първо място на фестивала в град Перник. 19 януари 1969 г. (III Международен фестивал): II награда (медал) за Садовик в конкуренция с над 1400 участници. 17 януари 1971 г. (IV Международен фестивал): II награда за Садовик сред над 1300 участници.

20 януари 1974 г. (V Международен фестивал): I награда и златен медал за с. Садовик, както и две индивидуални награди (общо над 2000 участници). 1977 г.: Сребърен медал и индивидуални награди за сурвакарите от селото.

28 януари 1980 г. (VII Международен фестивал): Бронзов медал / II награда за Садовик сред над 3000 участници. 22 януари 1996 г. (XI Международен фестивал): Първо място за детската сурвакарска група на Садовик (общо 3000 участници). 23 – 25 януари 2004 г. (XV Международен фестивал): Награди за маски и костюми (10 х 100 лв.) за Садовик в конкуренция с 5250 участници. 25 – 27 януари 2008 г. (XVII Международен фестивал): Поощрително отличие за Садовик сред 5808 участници. 23 – 25 януари 2009 г. (XVIII Международен фестивал): Награда за маски и костюми на Сурвакари (7 х 150 лв.) и Награда за индивидуална маска (общо 5089 участници). Януари 2011 г. (XX Юбилеен фестивал): Златен медал и награда за индивидуална маска на Илиан Първанов от Садовик (общо 6104 участници). 27 – 29 януари 2012 г. (XXI Международен фестивал): Златен медал за село Садовик, включващ Награда за поддържане и предаване на местната традиция и Награда за маски и костюми (около 6200 участници). 1 – 3 февруари 2013 г. (XXII Международен фестивал): Награда на Областния управител на Област Перник (Иво Петров), връчена съвместно на Община Брезник – Садовик. Януари 2014 г. (XXIII Международен фестивал): Златен медал и Награда за атрактивност за група от Западна България за Садовик. 2015 г.: Бронзов медал за обучение в традицията. 2016 г.: Награда на Областния управител на област Перник. 2018 г.: Награда на Областния управител на област Перник. 2019 г.: Златен медал за атрактивност. Редовни събития 13 – 14 януари: Зимен сурвакарски празник. На 13-и вечерта жителите се събират в центъра на селото за провеждане на сурвакарското събрание, като повечето от хората са екипирани със звънци и клопотари. На следващия ден (14 януари) кукерите обикалят къщите в селото, за да прогонят злите духове. 24 май: Ежегоден традиционен събор на село Садовик.

Население Тези данни показват пълния демографски цикъл на село Садовик – от освобожденския разцвет и историческия връх през 1934 г. до постепенната урбанизация, миграцията към индустриалните центрове през втората половина на XX век и настоящата динамика на регистрираните жители.

+ Исторически данни за населението и жилищния фонд на с. Садовик Година Население Домакинства / Сгради Бележки 1881 336 души — Първо официално преброяване след Освобождението 1893 386 души 57 сгради Средно по ~6,7 души в дом 1900 492 души 66 сгради Период на пренаселеност (~7,5 души в дом) 1910 591 души 95 домакинства Жилищен бум; средната гъстота пада на ~6,2 души 1920 603 души 106 сгради (93 жилищни) Стабилен растеж след войните; средно по ~6,5 души в дом 1926 635 души — — 1934 755 души — Исторически връх в населението на селото 1946 706 души — Начало на постепенния демографски спад 1956 677 души — Период на интензивна индустриализация и миграция към Перник 1965 509 души — Населението пада под границата от 600 души 1972 445 души — Усилване на процесите на урбанизация 1975 367 души — — 1985 222 души — Ускорено общо обезлюдяване в края на социалистическия период 1992 204 души — Първо преброяване след демократичните промени 2001 192 души — — 2011 116 души — Демографска криза в началото на XXI век 2025 72 души — Данни на ГД „ГРАО“ по настоящ адресОфициални таблици на населението, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО).

Динамика на населението (визуална графика)

336

386

492

591

603

635

755

706

677

509

445

367

222

204

192

116

72

1881 1893 1900 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1972 1975 1985 1992 2001 2011 2025

Галерия

Бележки

Категория:Села в област Перник Категория:Населени места в община Брезник