Робърт Алън Цимерман, познат с артистичния си псевдоним Боб Дилън (), е певец, музикант, композитор, актьор, поет и сценарист.
Роден е в Дълют, Минесота САЩ на 24 май 1941 г. Носител е на Нобелова награда за литература за 2016 г.
Боб Дилън е американската фигура, оказала най-голямо влияние в поп музиката.Bob Dylan Biography в сайта AllMusic. Посетено 16 май 2014. Поставен е на второ място в 100 Greatest Artists of all Time на списание Ролинг Стоун, след британската четворка Бийтълс. Голяма част от най-популярните му произведения са създадени през 60-те години на 20 век, когато той се превръща в една от знаковите фигури на общественото недоволство в Съединените щати. Някои от песните му, като „Blowin' in the Wind“ и „The Times They Are a-Changin'“ се превръщат в химни както на движението за граждански права,Дилън изпълнява „Blowin’ In The Wind“ по време на концерт във Вашингтон при първото честване на Деня на Мартин Лутър Кинг през 1986 година. Gray, 2006, The Bob Dylan Encyclopedia, pp. 63 – 64. така и на антивоенното движение.
Дилън прави революция в писането на поп песни, като използва по-откровени и дълги текстове,Bob Dylan Biography в сайта AllMusic. Посетено 17 май 2014. често определяни като поеми. Ранната поезия на Дилън включва много политически, социални и философски елементи, които са част от контракултурата, преживяваща нов разцвет през този период. Разширявайки съществуващите жанрове, Боб Дилън включва в музиката си елементи на различни стилове, като фолк, блус, кънтри, госпъл, рокендрол, рокабили и дори джаз и суинг.
Боб Дилън обикновено изпълнява песните си, свирейки на китара, пиано или хармоника. Заедно с група с много променлив състав, от началото на 80-те години той изнася концерти на различни места под общия надслов „Безкрайно турне“. Макар постиженията му като музикален изпълнител да са основни за кариерата му, обикновено се приема, че най-значимият му принос са създадените от него песни.
По време на продължителната си кариера Боб Дилън получава множество награди и отличия – Грами, Златен глобус, Оскар, включен е в Залата на славата на рокендрола. Класация на списание „Ролинг Стоун“ го определя като вторият по значение изпълнител в историята на популярната музика след Бийтълс.
През май 2016 г. излиза 37-ият студиен албум на Дилън, Fallen Angels.
Биография Произход и младежки години Робърт Алън Цимерман (с еврейско име Шабтай Зисел бен Авраам)Според Sounes, Down The Highway: The Life Of Bob Dylan, p. 14, еврейското му име е Shabtai Zisel ben AvrahamChabad използва варианта Zushe ben Avraham, може би на идиш: е роден на 24 май 1941 година в болницата „Сейнт Мери“ в град Дълют, Минесота, и израства в родния си град и в близкия Хибинг. Родителите на баща му, Цигман и Ана Цимерман, емигрират от Одеса през 1905 година, бягайки от антисемитските погроми в Руската империя,Sounes, Down The Highway: The Life Of Bob Dylan, pp. 12 – 13. а родителите на майка му, Вениамин и Люба Еделщайн, също евреи от Руската империя, емигрират през 1902 година от Литва. В своята автобиография „Chronicles: Volume One“ Дилън пише, че моминското име на баба му по майчина линия е киргизко, а семейството ѝ произлиза от Цариград.Dylan, Chronicles, Volume One, pp. 92 – 93.
Родителите на Дилън, Ейбрам Цимерман и Беатрис Стоун, са част от местната малка, но сплотена, еврейска общност. Семейството живее в Дълют до 1947 година, когато бащата заболява от полиомиелит, след което се преместват в Хибинг, родния град на майката, където Дилън прекарва остатъка от детството си. През тези години той прекарва дълго време в слушане на радио – първоначално на блус и кънтри, а по-късно и на ранния рокендрол. В гимназията участва в няколко групи. Шадоу Бластърс просъществува за кратко, но следващата, Голдън Кордс, е по-трайна и свири кавър версии на популярни песни. През 1959 година Дилън вижда Бъди Холи на живо по време на негово турне. През същата година на два пъти акомпанира на пиано изпълнения на Боби Вий, като използва псевдонима Елстън Гън.Sounes, Down The Highway: The Life Of Bob Dylan, pp. 41 – 42.
През септември 1959 година Цимерман се премества в Минеаполис и се записва в Университета на Минесота. Първоначалното му увлечение към рокендрола отстъпва място на интерес към народната музика. Скоро започва да пее в местното кафе „10 O'clock Scholar“ и става активен участник във фолк сцената в Динкитаун. По това време започва да използва и псевдонима Боб Дилън.
60-те години Преместване в Ню Йорк Дилън прекъсва обучението си в университета в края на първата година и през януари 1961 година се премества в Ню Йорк, където се надява да свири и да се срещне с музикалния си идол Уди Гътри, болен от болестта на Хънтингтън.Dylan, Chronicles, Volume One, p. 98. По-късно Дилън пише, описвайки влиянието на Гътри: „Самите му песни съдържаха безкрайна човечност… беше истинският глас на американския дух. Казвах си, че ще стана най-добрият ученик на Гътри.“Dylan, Chronicles, Volume One, pp. 244 – 246. Освен че посещава Гътри в болницата, Дилън се сприятелява с неговия последовател и изпълнител на много от песните му Рамблин Джак Елиът.Dylan, Chronicles, Volume One, pp. 250 – 252.
От февруари 1961 година Дилън свири в различни клубове в Гринич Вилидж, а през септември вече получава по-широко признание, като в „Ню Йорк Таймс“ е публикувана положителна критика на Робърт Шелтън.Robert Shelton, New York Times, 1961-09-21, „Bob Dylan: A Distinctive Stylist“: По това време свири на хармоника в едноименния трети албум на фолк певицата Керълин Хестър, като привлича вниманието на продуцента Джон Хамънд. През октомври Хамънд подписва договор с Дилън за компанията Кълъмбия Рекърдс и през 1962 година излиза първият му албум „Bob Dylan“. Той включва популярни фолк, блус и госпъл песни, както и две оригинални композиции. Албумът не прави голямо впечатление, като през първата година са продадени само 5 хиляди копия, които едва покриват разходите по издаването.Scaduto, Bob Dylan, p. 110. В Кълъмбия Рекърдс някои наричат Дилън „прищявката на Хамънд“ и предлагат договорът с него да бъде прекратен, но Хамънд се противопоставя енергично. В подкрепа на Дилън се изказва и Джони Кеш. Докато работи за Кълъмбия Рекърдс, Дилън записва и няколко песни под псевдонима Блайнд Бой Грънт за Броудсайд Магазин, списание и музикален издател на фолк музика.
През 1962 година Дилън предприема две важни за кариерата си стъпки. Той официално променя името си на Робърт Дилън и подписва договор Албърт Гросман, който остава негов мениджър до 1970 година. Гросман е известен с конфликтния си характер и с пламенната лоялност към своя основен клиент.Gray, The Bob Dylan Encyclopedia, pp. 283 – 284. По-късно Дилън го описва така: „Той беше малко от типа на полковник Том Паркър – … можеше да подушиш, когато се приближава.“В документалния филм „No Direction Home“, Director: Martin Scorsese. Broadcast: 26 септември 2005, PBS & BBC Two Поради търкания между Гросман и Хамънд, вторият албум на Дилън е продуциран от младия джаз продуцент Том Уилсън.
От декември 1962 година до януари 1963 година Боб Дилън прави първото си пътуване във Великобритания. Той е поканен от режисьора Филип Савил да участва в телевизионната пиеса на Би Би Си „Лудница на Касъл Стрийт“. В края на пиесата Дилън изпълнява песента си „Blowin' in the Wind“, едно от нейните първи изпълнения пред широка публика.Sounes, Howard. Down the Highway: The Life Of Bob Dylan. Doubleday 2001. p159. ISBN 0-552-99929-6 По време на престоя си той има участия в някои лондонски фолк клубове и научава нови песни от местни изпълнители, като Мартин Карти.Web Guardian newspaper © Guardian News and Media Limited 2009
През май 1963 година, когато излиза вторият му албум „The Freewheelin' Bob Dylan“, Дилън вече започва да си създава име както на певец, така и на автор на песни. Много от песните в този албум са определяни като протестни, вдъхновени донякъде от Гътри и повлияни от увлечението на Пит Сийгър към тематичните песни. „Oxford Town“, например, е язвително описание на историята на Джеймс Мередит, първият чернокож студент в Университета на Мисисипи.
Най-известната песен на Боб Дилън по това време, „Blowin' in the Wind“, частично заема мелодията на народната робска песен „No More Auction Block“, а текстът ѝ критикува общественото и политическо статукво.На обложката на „The Bootleg Series Volumes 1 – 3 (Rare & Unreleased) 1961 – 1991“ (1991) се казва: Дилън признава заемката през 1978 година пред журналиста Марк Роуланд: „'Blowin' In The Wind' винаги е била спиричуъл. Взех я от песен, наречена 'No More Auction Block' – това е спиричуъл и 'Blowin' In The Wind' следва същото чувство.“ Песента е записвана в много версии, а в изпълнението на Питър, Пол и Мери става международен хит, ставайки първата от поредица успехи на различни изпълнители с песни на Дилън. „A Hard Rain's a-Gonna Fall“ се основава на народната балада „Lord Randall“ и съдържа завоалирани описания на ядрен апокалипсис. Това засилва нейният отзвук сред публиката, тъй като Карибската криза започва няколко седмици, след като Дилън започва да я изпълнява. Както и „Blowin' in the Wind“, „A Hard Rain's a-Gonna Fall“ бележи едно важно ново направление в популярната музика, смесвайки вдъхновена от потока на съзнанието имажистка лирика с традиционните фолклорни форми.Ricks, Dylan's Visions of Sin, pp. 329 – 344.
Докато тематичните песни на Дилън утвърждават репутацията му, „Freewheelin“''' включва и смесица от любовни песни и сюрреалистичен блус. Разнообразието на албума впечатлява много слушатели, сред които и членовете на Бийтълс. Джордж Харисън казва: „Ние просто го пускахме, просто го изтъркахме. Съдържанието на текстовете и самият подход – това беше невероятно оригинално и чудесно.“Mojo magazine, December 1993.
Грубият нюанс в пеенето на Дилън е дразнещ за много от ранните му слушатели, но е привлекателен за други. Описвайки въздействието на Дилън върху нея и съпруга ѝ, писателката Джойс Каръл Оутс казва: „Когато за пръв път чухме този груб, много млад и видимо нешколуван глас, определено носов, като че ли шкурка може да пее, ефектът беше драматичен и наелекризиращ.“Hedin (ed.), 2004, Studio A: The Bob Dylan Reader, p. 259.: Много от най-известните ранни песни на Дилън първоначално достигат до публиката чрез по-лесни за възприемане версии на други изпълнители, като Джоун Байез, която се превръща в популяризатор на Дилън, както и в негова любовница. Тя има голям принос за популярността му, като записва някои от ранните му песни и го кани за съвместни изпълнения по време на нейни концерти.Joan Baez entry, Gray, The Bob Dylan Encyclopedia, pp. 28 – 31.
Други изпълнители, издали успешни версии на песните на Дилън в началото на 60-те години са Бърдс, Сони и Шер, Холис, Питър, Пол и Мери, Манфред Ман, Търтълс. Повечето от тях се опитват да включат в изпълненията си поп елементи, докато Байез и самият Дилън изпълняват песните в традиционния фолк стил. Кавър версиите стават толкова многобройни, че телевизията Си Би Ес рекламира Дилън с лозунга „Никой не пее Дилън, както Дилън“.
Песента „Mixed Up Confusion“, записана по време на записите на „Freewheelin'“ с акомпанираща група, е издадена като сингъл, но бързо е оттеглена. За разлика от повечето солови акустични изпълнения в албума, сингълът експериментира с елементи на рокабили. Камерън Кроу го описва като „удивителен поглед към един фолк изпълнител, чиято мисъл се е отнесла към Елвис Пресли и Сън Рекърдс“.„Biograph“, 1985, Liner notes & text by Cameron Crowe
Протестни песни и „Another Side“