Ерика Буркарт () е швейцарска поетеса, белетристка и есеистка.
Живот Родена е в семейство на гостилничар в Аарау.
Тя работи 10 години като селска учителка. През това време пътува из Франция, Италия, Испания, Ирландия. От 1956 г. е писателка на свободна практика. Основни теми в творчеството ѝ стават природата, любовта, раздялата и смъртта. Поетесата живее и създава творчеството си в бившия игуменски дом на манастира Мури в Аристау.
Творчество С ранните си стихосбирки „Тъмната птица“ (1953), „Спътници на звездите“ (1955), „Обаяние и полет“ (1956), „Лятно слънцестоене“ (1957) и „Духът на полята“ (1958) Ерика Буркарт съгражда един художествен свят, който ще продължи да обитава с все по-нарастваща поетическа мощ. Следват стихосбирките „Спасената Земя“ (1960), „С очите на кариатидата“ (1962), „Живея“ (1964), „Бягащите брегове“ (1967), „Прозрачността на отломките“ (1973), „Светлината в сечището“ (1977), „Очевидец. Избрани стихотворения“ (1978), „Свободата на нощта“ (1982), „Зодиакът на Детето“ (1984), „Минута мълчание“ (1988), „Диря синия мак“ (1989), „Нежността на сенките“ (1991), „Тишината на най-далечния отзвук“ (1997), „Бавна част“ (2002) и „Безпризорна близост“ Стихотворението „Птици през май“ в превод на Венцеслав Константинов (2005).
Библиография Поезия Der dunkle Vogel, 1953 Sterngefährten, 1955 Bann und Flug, 1956 Geist der Fluren, 1958 Die gerettete Erde, 1960 Mit den Augen der Kore, 1962
Ich lebe, 1964 Die weichenden Ufer, 1967 Fernkristall, Ausgewählte Gedichte, 1972 Die Transparenz der Scherben, 1973 Das Licht im Kahlschlag, 1977 Augenzeuge, Ausgewählte Gedichte, 1978 Die Freiheit der Nacht, 1982 Sternbild des Kindes, 1984 Schweigeminute, 1988 Ich suche den blauen Mohn, Pflanzengedichte, 1989 Die Zärtlichkeit der Schatten, 1991 Stille fernster Rückruf, 1997 Langsamer Satz, 2002 Ortlose Nähe, 2005 Geheimbrief, 2009 Geheimbund der Stille – ein Lyrik-Abtausch aus 15 Jahren, (mit Mischa Vetere), 2010 Das späte Erkennen der Zeichen, 2010 Nachtschicht / Schattenzone, (mit Ernst Halter), 2010
Проза Moräne, Roman, 1970 Jemand entfernt sich, Erzählungen, 1972 Rufweite, 1975 Der Weg zu den Schafen, Roman, 1979 Die Spiele der Erkenntnis, 1985 Das Schimmern der Flügel, 1994 Grundwasserstrom. Aufzeichnungen, 2000 Die Vikarin, 2006
Награди и отличия (подбор) 1956: Internationaler Lions Club 1957: „Награда Дросте“ на град Меерсбург 1961: „Награда Конрад Фердинанд Майер“ на град Цюрих 1964: Kulturpreis der Pro Argovia 1970: Ehrengabe der Stadt Zürich 1971: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за отделна творба 1971: „Награда Ида Демел“ 1972: Werkjahr für Aargauer Kunstschaffende 1972 1978: „Награда Йохан Петер Хебел“ 1979: Werkbeitrag des Kantons Zürich 1980: „Литературна награда на Ааргау“ 1986: Werkauftrag Pro Helvetia 1990: Wolfgang-Amadeus-Mozart-Preis der Johann-Wolfgang-von-Goethe-Stiftung 1992: „Награда Готфрид Келер“ 1995: „Шилерова награда на Цюрихската кантонална банка“ 1999: Werkauftrag Pro Helvetia 2000: Ehrengabe der Stadt Zürich 2002: „Награда Йозеф Брайтбах“ 2003: Ehrengabe der Stadt Zürich 2005: „Голяма Шилерова награда“
Бележки
Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.
Външни препратки
Поезия от Ерика Буркарт , в превод на Венцеслав Константинов Lyrikline: Gegenwartslyrik Ерика Буркарт чете свои стихове Die LYRIKwelt Erika Burkart im Schweizerischen Literaturarchiv
Категория:Швейцарски писателки Категория:Швейцарски романисти Категория:Швейцарски поетеси Категория:Швейцарски есеисти Категория:Есеистки Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на литературни награди на Швейцария Категория:Носители на награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ Категория:Носители на награда „Конрад Фердинанд Майер“ Категория:Носители на Голяма Шилерова награда Категория:Носители на награда „Готфрид Келер“ Категория:Родени в Аарау