Гюнтер Бруно Фукс () е германски поет, белетрист, график и автор на книги за деца.
Живот Още ученик Фукс е призован в „народното опълчение“ и в края на Втората световна война служи в противовъздушната отбрана на Берлин. Заловен е и е пратен в белгийски военнопленнически лагер. През 1949 г. се завръща в Берлин и става студент във Висшия институт за изобразително изкуство. Работи като клоун в пътуващ цирк, а след 1952 г. е писател и график на свободна практика. Фукс издава в Ройтлинген литературното списание „Визум“, съосновател е на галерия „Цинке“ и сътрудничи на радиото. В 1958 г. поетът се преселва в Западен Берлин. От 1971 г. е член на ПЕН центъра на ФРГ.
Творчество В поезията си Гюнтер Бруно Фукс заявява своето нежелание да се приобщи към съществуващите политически порядки. Първата му стихосбирка „Сутринта“ (1954) и следващата „Цигански барабан“ (1956) със собствени гравюри на дърво са посветени на стремежа да се изгради собствено съществувание „помежду властващите идеологии“. Следват „След домашния обиск“ (1957), „Молитвеник на един гълтач на мечове“ (1960), „Пиянски съзерцания“ (1962), „Песен на скитника“ Стихотворението „Един скитник има гост“ в превод на Венцеслав Константинов (1965), „Странички на един придворен поет и други стихотворения“ (1967).
Влияние Наричат Гюнтер Бруно Фукс непримирим размирник, поет с „едно плачещо и друго смеещо се око“. На погребението му са стичат почитатели от цяла Германия. Надгробното слово държи неговият приятел, поетът Кристоф Мекел.
Библиография Der verratene Messias, 1953 Die Wiederkehr des heiligen Franz, 1954 Der Morgen, 1954 Zigeunertrommel, Gedichte, 1956 Die Jungen vom Teufelsmoor, 1956 Nach der Haussuchung, 1957 Polizeistunde, 1959 Brevier eines Degenschluckers, 1960 Trinkermeditationen, 1962 Krümelnehmer, 1963 Die Meisengeige. Zeitgenössische Nonsensverse (Hrsgb.), 1964 Pennergesang. Gedichte & Chansons , 1965 Herrn Eules Kreuzberger Kneipentraum, 1966 Blätter eines Hof-Poeten, 1967 Zwischen Kopf und Kragen. 32 wahre Geschichten und 13 Bilder, 1967
Bericht eines Bremer Stadtmusikanten, 1968 Fibelgeschichten, 1969 Handbuch für Einwohner, 1969 Das Lesebuch des Günter Bruno Fuchs, 1970 Der Bahnwärter Sandomir, 1971 Aus dem Leben eines Taugenichts, 1971 Reiseplan für Westberliner anlässlich einer Reise nach Moskau und zurück, 1973 Wanderbühne, 1976 Gesammelte Fibelgeschichten und letzte Gedichte, 1978 (postum) Ratten werden verschenkt, 1984 (postum) Gemütlich summt das Vaterland, 1984 (postum) Erlernter Beruf eines Vogels, 1985 (postum) Werke in drei Bänden, 1990 – 1995 (postum)
Източници и бележки
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
Поезия от Гюнтер Бруно Фукс , в превод на Венцеслав Константинов Eine Reise zum Dichter Günter Bruno Fuchs und zurück unternommen von Thomas Propp im Jahre 1981 Гюнтер Бруно Фукс в Die LYRIKwelt
Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Германски детски писатели Категория:Родени в Берлин Категория:Починали в Берлин