Владимир Генов Серафимов е български офицер, полковник, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912 – 1913).
Биография Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г.sitebulgarizaedno.com (по други данни на 23 август 1861 г., с. 185) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. му е присвоено първо офицерско звание подпоручик.
По време на Сръбско българската война (1885) командва 5-а рота от 5-и пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.
За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен., с. 185 – 186 След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-и пловдивски полк. Полковник от 1909 г.
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.
„Всички мъже бяха хвърлили фесовете си и бяха сложили на главите си вместо шапки бели аглоци“.
Лазар Даскалов, четник в четата на Стефан Калфа.Косев К. Подвигът 1912 – 1913, С., Военно издателство, 1986, с. 94
Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите:
По време на боевете под връх Средногорец, местното християнско население, включително жените и децата на село Аламидере (наименувано Полковник Серафимово през 1934 г.) снабдяват българските войски с храна, помагат им като носачи и водачи по каменистите пътеки.Мичев, Николай. Коледаров, Петър. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989. Бойният подвиг на средногорци влиза в историята под името „Родопската Шипка“.
Освобождава на 22 октомври с. Пашмакли, с. Устово и с. Райково (дн. Смолян).
„Населението се радваше и излизаше да ги посрещне. Те вървяха към Кавгаджик. Който имаше вино, ракия и тантура, изнасяше и ги черпеше. Ние обикаляхме и гледахме българските офицери. Силно чувство на радост, признателност е обич към всичко българско ни обхващаше“.
Атанас Сулинанджиев от село Устово.Косев К. Подвигът 1912 – 1913, С., Военно издателство, 1986, с. 95
„Приемът на нашите войски от местните българи беше сърдечен и задушевен. Оплаканите лица на жените, облечени в пъстрите родопски носии, ни срещнаха приветливо. Мъжете и дори невръстните деца предлагаха своите услуги, за да помогнат. Едните и другите се чудеха как и с какво да гостят българския войник“.
поручик Константин Лукаш, взводен командир в 21-ви пехотен Средногорски полк Работил е и към Главното интендантство.
В хода на преследването на дезорганизирания противник освобождава на 1 ноември с. Голям палас (дн. Рудозем).
За проявената храброст през войната е награден с Орден „За храброст“ III степен.
По време на Междусъюзническата война полковник Серафимов командва 21-ви и 9-и полк в битката при Криволак.Филипов, Ив. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941. с. 372
През Първата световна война е командир на I бригада от Осма тунджанска дивизия. Отличава в боевете при с. Чеган в хода на Леринската операция.Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988. Уволнява се от армията на 31 октомври 1918 г.
Памет На полковник Владимир Серафимов е наречена улица в квартал „Младост 3“ в София ().
Военни звания Подпоручик (30 август 1883) Поручик (24 март 1886) Капитан (1888) Майор (1899) Подполковник (1904) Полковник (1909)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен (21 април 1886) Възпоменателен медал За участие в Сръбско-българската война 1885, сребърен (15 август 1887) Царски орден „Св. Александър“ V степен без мечове (14 февруари 1896) Народен орден „За военна заслуга“ V степен Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (14 февруари 1903) Знак „За 20 години отлична служба“ Възпоменателният кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909) Военен орден „За храброст“ III степен (Балканска война) Царски орден „Св. Александър“ IV степен без мечове Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове Орден „За заслуга“ сребърен Орден „Свети Станислав“ III степен, Руска империя Военен кръст „За заслуги“, Австро-Унгария (Първа световна война) Орден „Лъв и слънце“, Персия
Признателност
Потомци Популярният български рок-изпълнител и композитор Владимир (Валди) Тотев е внук на полковник Серафимов. Той е втори син на най-малката му дъщеря Лиляна.
Бележки
Категория:Български полковници Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Военачалници през Балканските войни Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Родени в област Пловдив Категория:Починали в София