Зигфрид Ленц () е германски белетрист, есеист и драматург.

Биография и творчество Роден е в Люк, Източна Прусия, в семейството на митнически чиновник.

Още като ученик Ленц е мобилизиран във военноморските сили, откъдето дезертира. След края на Втората световна война следва философия, английска филология и литературознание в Хамбург. После работи като журналист и редактор в авторитетния всекидневник „Ди Велт“.

Романи Още първият му роман „Имаше ястреби в небето“ (1951) е посрещнат с интерес, това му дава възможност да премине на свободна практика и да предприеме пътуване в Африка (Кения). Писателят става член на литературното сдружение „Група 47“ и заедно с Гюнтер Грас подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд. Следват романите „Дуел със сянката“ (1953), „Мъжът сред потока“ (1967), „Хляб и зрелища“ (1959) и „Градски разговори“ (1963). Особено висока оценка и световен успех му донася романът „Час по немски“ (1968). Следващите му романи са, „Образецът“ (1973), „Музей на родния край“ (1978), „Загубата“ (1981), „Учебен плац“ (1985), „Звукова проба“ (1990), „Бунтуването“ (1994), „Наследството на Арне“ (1999) и „Бюро за намерени вещи“ (2003).

Разкази Зигфрид Ленц се откроява и като майстор на краткия разказ. Сред прозаичните му сборници личат „Тъй нежна бе Зулейкен“ (1955), „Ловци на подигравки“ (1958), „Корабът-фар“ (1960), „Гласовете на морето“ (1962), „Нарушителят на правилата“ (1965), „Събрани разкази“ (1970), „Айнщайн прекосява Елба при Хамбург“ (1975) и „Зяпач“ (2004).

Библиография Романи

Es waren Habichte in der Luft, Roman, 1951 Duell mit dem Schatten, Roman, 1953 Der Mann im Strom, Roman, 1957 Brot und Spiele, Roman, 1959 Хляб и зрелища, изд.: Медицина и физкултура, София (1972), прев. Любен Дилов Stadtgespräch, Roman, 1963 Deutschstunde, Roman, 1968 (Час по немски) Час по немски, изд.: Хр. Г. Данов, Пловдив (1971), прев. Елена Николова-Руж Das Vorbild, Roman, 1973 Heimatmuseum, Roman, 1978 Der Verlust, Roman, 1981 Загубата, изд.: Народна култура, София (1983), прев. Боряна Вълчева Exerzierplatz, Roman, 1985 Die Klangprobe, Roman, 1990 Die Auflehnung, Roman, 1994 Arnes Nachlaß, Roman, 1999 Fundbüro, Roman, 2003 Бюро за намерени вещи, изд.: Прозорец, София (2006), прев. Ваня Пенева

Разкази и новели Mein verdrossenes Gesicht, Erzählung, 1950 Моето сърдито лице. Разкази, изд.: Профиздат, София (1974), прев. Любен Дилов So zärtlich war Suleyken, Kurzgeschichten, 1955 Das schönste Fest der Welt, 1956 Das Kabinett der Konterbande, 1956 Jäger des Spotts. Geschichten aus dieser Zeit, Erzählungen, 1958 Lukas, sanftmütiger Knecht, Erzählung, 1958 Das Feuerschiff, Erzählungen, 1960 Stimmungen der See, Erzählungen, 1962 Lehmanns Erzählungen, 1964 Der Spielverderber, Erzählung, 1965 Leute von Hamburg, Erzählung, 1968 So war das mit dem Zirkus, Kinderbuch, 1971 Wie bei Gogol, Erzählung, 1973 Achtzehn Diapositive, Erzählung, 1973 Осемнадесет диапозитива. Разкази, изд.: Хр. Г. Данов, Пловдив (1979), прев. Елена Попова и др. Der Geist der Mirabelle, Erzählung, 1975 Einstein überquert die Elbe bei Hamburg, Erzählung, 1975 Ein Kriegsende, Erzählung, 1984 Das serbische Mädchen, Erzählung, 1987 Ludmilla, Erzählung, 1996 Zaungast, Erzählung, 2004 Die Erzählungen, 2006 Ein Freund der Regierung, Kurzgeschichte Schweigeminute, Novelle, 2008 Минута мълчание, изд.: Летера, Пловдив (2010), прев. Александра Попова Landesbühne, Novelle, 2009 Der Ostertisch, Erzählung, 2009 Die Ferne ist nah genug, Erzählungen, 2011 Die Maske, Erzählungen, 2011 Küste im Fernglas, Erzählungen, 2012

Есеистика Beziehungen, Essay, 1970 Die Herrschaftssprache der CDU, Rede, 1971 Verlorenes Land – Gewonnene Nachbarschaft, Rede, 1971 Gespräche mit Manès Sperber und Leszek Kołakowski, 1980 Über Phantasie: Gespräche mit Heinrich Böll, Günter Grass, Walter Kempowski, Pavel Kohout, 1982 Elfenbeinturm und Barrikade. Erfahrungen am Schreibtisch, Essay, 1983 Über das Gedächtnis, Reden und Aufsätze, 1992 Über den Schmerz, Essay, 1998 Mutmaßungen über die Zukunft der Literatur, Essay, 2001 Selbstversetzung. Über Schreiben und Leben, 2006 Amerikanisches Tagebuch 1962, 2012

Сценични творби Zeit der Schuldlosen, 1961 Das Gesicht, 1964 Haussuchung, 1967 Die Augenbinde, 1970 Drei Stücke, 1980 Harmonie. Die Versuchsperson, Zwei Einakter, 2011

Признание

За Зигфрид Ленц може да се каже, че е сред социално най-ангажираните писатели на Германия. В една своя реч той отбелязва: „В нашия свят чрез знанието си художникът става съучастник в глада и в безправието, в преследването на хората, но и в техните дръзки мечти, затова не приемам, че тъкмо той може да си присвои привилегията на невинността.“

От 2003 г. писателят е гост-професор в Дюселдорфския университет „Хайнрих Хайне“.

В негова чест през 2014 г. е учредена международната литературна награда „Зигфрид Ленц“.

Награди и отличия 1953: „Награда Лесинг“ на град Хамбург (стипендия) 1961: Kulturpreis der Landsmannschaft Ostpreußen 1962: „Бременска литературна награда“ für Zeit der Schuldlosen 1962: „Награда Георг Макензен“ 1966: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“ 1970: „Награда Герхарт Хауптман“ für Zeit der Schuldlosen 1970: Lessing-Ring 1970: „Културна награда на немските масони“ 1976: Почетен доктор на Хамбургския университет 1979: „Награда Андреас Грифиус“ 1984: „Награда Томас Ман“ на град Любек 1985: „Награда Манес Шпербер“ 1987: „Награда Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг für Exerzierplatz und Gesamtwerk 1988: „Награда за мир на немските книгоразпространители“ 1989: Heinz-Galinski-Preis 1995: „Награда Жан Паул“ на провинция Бавария 1997: „Награда Херман Зинсхаймер“ 1998: Samuel-Bogumil-Linde-Preis 1998: Mercator-Professur der Gerhard-Mercator-Universität Duisburg 1999: „Награда Гьоте“ на град Франкфурт на Майн 2001: Почетен сенатор на Хамбургския университет 2001: „Вайлхаймска литературна награда“ 2002: „Награда Корине“ на баварския президент, за цялостно творчество 2002: Почетен доктор на унивеситета Ерланген-Нюрнберг 2002: Почетен гражданин на Хамбург 2002: Bremer Hansepreis für Völkerverständigung 2002: Johann-Wolfgang-von-Goethe-Medaille 2003: Heinrich-Heine-Professur der Heinrich-Heine-Universität Düsseldorf 2004: „Награда Ханелоре Греве“ 2004: Почетен гражданин на Шлезвиг-Холщайн 2005: Preis der Hermann-Ehlers-Akademie 2006: Goldene Feder Ehrenpreis für „sein literarisch unvergleichliches Werk“ 2007: Ehren-Schleusenwärter der Congregation der Alster-Schleusenwärter S.C. in Hamburg 2009: Lew-Kopelew-Preis 2010: Nonino-Preis (italienische internationale Kulturauszeichnung „Premio Nonino“) 2011: Почетен гражданин на родния си град в Полша ЛюкSiegfried Lenz wird Ehrenbürger in Polen, 27. September 2011.

Източници Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Разкази от Зигфрид Ленц, в превод на Венцеслав Константинов Die LYRIKwelt Literatur von und über Siegfried Lenz im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek Siegfried Lenz Personensuche

Категория:Родени през 1926 година Категория:Починали през 2014 година Категория:Германски писатели Категория:Германски романисти Категория:Германски драматурзи Категория:Германски есеисти Категория:Група 47 Категория:Носители на литературни награди Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на награда „Андреас Грифиус“ Категория:Носители на Бременската литературна награда Категория:Носители на награда „Лесинг“, Хамбург Категория:Носители на награда „Гьоте“, Франкфурт на Майн Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Почетни граждани в Германия Категория:Хора от Прусия Категория:Починали в Хамбург