Кажани () е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото се намира на 880 m надморска височина в северните поли на планината Пелистер, в областта Гяваткол, на 16 km северозападно от Битоля, на пътя Битоля – Охрид.
История
Според местна легенда в миналото на мястото на Кажани имало богато селище, занимаващо се предимно със скотовъдство и търговия с кожи. Оттук се появило името Кожани, което по-късно се трансформирало в днешното име Кажани.
В XIX век Кажани е село в Битолска кааза, нахия Гяваткол на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кожени (Kojeni) е посочено като в каза Ресен с 15 домакинства и 48 жители българи.
Според Васил Кънчов в 90-те години на XIX век Кажани има около 100 турски къщи и 8 български християнски. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кажани има 515 жители, от 65 са българи християни, а останалото мнозинство арнаути мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кажани е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 100 къщи.
Всички българи в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кажени има 56 българи екзархисти и 480 албанци.
Селото пострадва силно през Първата световна война , след която е на практика разселено. В „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско“, издаден през 1917 година, Кажани е отбелязано като село в Гяватска община в Битолска селска околия с 36 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война Кажани е център на община. На 18 август 1942 година, след прекъсване на телефонните съобщения, комунистическа банда напада полицейския участък в селото, но е отблъсната, като изоставя боеприпаси и други вещи.Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944). Документален сборник, Държавна агенция „Архиви“, София 2011, с. 245, 291, 304.
В 1961 година има 134 жители, от които 98 македонци, 34 турци и 2 сърби. От 50-те до 80-те години на XX век Кажани е туристичко селище с много кафенета и ресторанти, здравна служба, полицейски участък и ветеринарна служба. Населението обаче намалява вследствие на емиграция – първоначално в Битоля, Ресен, Охрид, Турция, а след Първата световна война в Австралия, Канада, Белгия, Германия, Австри.
Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители.
Националност Всичко северномакедонци 59 албанци 13 турци 2 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 1
В 2008 година са регистрирани 114 жители.
В Кажани е построена църквата „Свети Никола“.
Личности Починали в Кажани Борис Кочановски (1923 – 1944), югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.
Бележки
Категория:Села в община Битоля