Маловище

Маловище или Маловища (; ; или Μηλόβιστα, или Mulovişte) е типично високопланинско село в община Битоля на Северна Македония.

География Разположено е на 1170 m надморска височина на река Шемница в планината Баба в областта Гяваткол, на 22 km западно от Битоля. Югозападно от селото в Пелистер е разположен манастирът „Света Ана“ (1400 m). Църквата „Свети Спас“ е на 1910 m в Пелистер. Освен енорийската църква „Света Петка“, в селото има и църкви „Свети Атанасий“ и „Свети Георги“.

История

Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначално патронимично име на -ишти < -itji от фамилното име Малов от личното Malъ, като точни съответствия са сръбският топоним Маловичи и чешкият Malovice.

В Османската империя Селото е споменато в Зографския поменик (1527 – 1728) като Маловища, част от Блъ̀гар'ска землꙗ̀ и в Слепченския поменик от XVII – XVII век също като Маловища.

В XVII век в Маловище се заселват много власи от Грамоща и съседните села, притиснати от албанския натиск. В 1621 година спахията и чифликчия на Грамоща налага данък на жителите, но те отказват да се подчинят, не се явяват в съда и заплашват да се укрият в планините, ако той настоява за данъка. В 1622 година данъкът е наложен, но жителите отказват да го плащат и се местят в Маловища, Битолско. Около 1650 година нова група жители от района на Грамос се мести в Маловища, притискани от албанци мюсюлмани, които претендират за пасищата на Грамос.

В документи на венецианския консул в Драч от 1700 година се говори за търговци от Маловище, които оперират заедно с търговци от Москополе. През XIX век Маловище е едно от няколкото големи влашки села в Битолска кааза, на Османската империя. Голямата църква „Света Петка“ е от 1856 година. Жителят на Маловище Николаос Филипидис, учител в Кавала, е член на Неа Филики Етерия. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Маловище е посочено два пъти като село в каза Ресен – веднъж като Малопище (Malopischté) със 700 домакинства и 1900 жители власи и втори път като Маловище (Malovischté) с 425 домакинства и 1190 жители власи.

В 1880 година Й. Папакостя открива в Маловища арумънско училище.Спомени на Атанасеску, Д. публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122 В същата година според доклад на лорд Фицджералд селяните от Маловище били заплашени от гръцка чета да прогонят арумънския учител и да го заменят с гръцки. В 1891 година населението прогонва гръцките си духовници поради отказа им да пропвядват на румънски език.

През 1891 година в София преселници от Маловище създават свое дружество – „Напредък“ (Inaintarea), а в 1901 година е формирано и младежко дружество на живеещите в София маловищани.Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 119, Христу, Василе. Колонията на арумъните в София, в: История на арумъните (цинцарите) в София, съставител Николай Кюркчиев, София 2002, стр. 101

Според Васил Кънчов в 90-те години Маловища е голямо влашко село с 600 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маловища има 2300 жители, всички власи християни. Селото на практика е като малко градче – с пазарен ден, търговски дюкяни, фурни и прочее.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Маловища е чисто влашко (цинцарско) село в Битолската каза на Битолския санджак с 428 къщи.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маловище има 2160 власи и функционират основно гръцко и основно и прогимназиално румънско училище. Статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година показва Миловища като село с 304 къщи.Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Μηλόβιστα

По време на Балканската война 5 души от Маловище се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Сърбия, Югославия и Северна Македония През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война. Към декември 1913 година румънското основно училище в селото има пет отделения, в които преподават трима учители.Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 361. Учителите са Йован Чано, Ташко Пападовид и Димитри Зограф.

Жителите на Маловище масово емигрират – гъркоманите към Лерин и Солун, а останалите към Битоля, Скопие и отвъд океана.

Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители, които са се самоопределили както следва: 87 власи, 10 северномакедонци и 1 албанец.

Личности

От арумънската паланка са излезли представители на пет нации – румънци, гърци, българи, сърби и северномакедонци. Видни румънски маловищани са икономистът и политолог Александру Папакостя (1884 – 1925), просветният деец Гушу Папакостя (1853 – 1912), писателят Константин Белимаче (1848 – 1934), поетът Николае Вело (1882 – 1924), духовникът Симеон Чюмандра, писателят и преводач Чезар Папакостя (1886 – 1936). Стефан Барджик (? – 1903) е войвода на българската революционна организация ВМОРО. Константин Костич (1879 – 1934, Панчево) е сръбски военен, а Николаос Филипидис е гръцки революционер. В по-ново време виден жител на Маловища е математикът Георги Чупона (1930 – 2009).

Литература Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., "Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα", Συμπόσιο "Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία", Θεσσαλονίκη 1991. Χρηστίδης, Ι., "Η Μηλόβιστα", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1910.

Бележки

Категория:Села в община Битоля Категория:Арумънски селища