Атанас Стефанов Атанасов е български офицер (генерал-лейтенант), един от военачалниците на българската армия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Военната му кариера започва като подпоручик през Балканската война. По време на Втората световна война достига до чин генерал-лейтенант. Последователно командва Пета пехотна дунавска дивизия, командир на Четвърта армия със седалище Плевен и на Прикриващия фронт (на границата с Гърция и Турция).
Биография Атанас Стефанов е първороден син в семейството на Кръстина и Стефан Атанасови Кинови. Майката – Кръстина е родена в Златарица на 2 март 1874 година. Дядото по майчина линия, свещеник Иван Иванов Хаджиев Златарски, е типичен представител на селската възрожднеска интелигенция.Подробно вж.: Чолаков, Г. Един априлец – свещеник Иван Златарски, В: Априлското въстание и българската православна църква, С., 1977, с. 243 – 250; Чолаков, Г. Един възрожденец от Златарица, В: Еленски сборник, С., 1968, с. 375 – 378 Роден е през 1848 г. в Златарица. Той е учител, свещеник, председател на местния революционен комитет. На 1 февруари 1870 година написва „Устав на Градинарското благотворително общество в Златарица“, учредено с цел „да спомогне за разпространението на образованието и просвещението на своите млади съотечественици“.Чолаков, Г. Общественият живот в Златарица през Възраждането отразен в кондиката на църквата „Св. Никола“, В: Златарица. Страници от многовековната ѝ история, Велико Търново, 1999, с. 40 – 53 На 1 август 1874 година Иван Златарски си съставя седмична програма за самообразование с ръководни начала: „Учи ся сам и дерзай“ и „Человек ся учи дор го посече смъртта му“.Оригиналът е дарен и е в постоянната експозиция „Възраждане и учредително събрание“ на ГИМ – Велико Търново. Притежава голяма за времето си библиотека: съчинения на Раковски, Блъсков, Друмев, Славейков, Богоров, Юрий Венелин и др., както и периодичните издания: „Училище“, „Читалище“, „Ступан“, „Летоструй“, „Зорница“, много учебници по математика, граматика, история, география, френски и турски език, богословски книги. Спомоществовател е на редица книги и списания. От 1876 г. е член на революционния комитет. Оставя няколко приписки с историческо съдържание за боевете при Елена и Златарица по време на Освободителната война. Подпомага ученолюбиви младежи да продължат образованието си в други градове и в Русия. Иван Златарски умира през пролетта на 1882 г.
Бащата на Атанас Стефанов е Стефан Атанасов Кинов, родом от село Миндя, Еленска околия. Роден е на 19 декември 1864 г., а от 1900 година работи като данъчен и финансов началник в различни градове. По време на Първата световна война е финансов началник в Гюмюрджина – Беломорска Тракия, в Щип и Тетово – Македония. Личните му интереси са в областта на философията, читалищното и театрално дело. В Търново е известен и като дарител – завещава 5000 лева за читалище „Искра“, на църквата „Св. Марина“ – 3000 лева и 40 дка ниви в Миндя за учредяване фонд „Подпоручик Иван Стефанов“ с цел подпомагане на бедни ученици.
През 1890 г. Кръстина поп Иванова и Стефан Атанасов Кинов се венчават. На 13 септември 1891 година се ражда синът им Атанас в Търново, а на 20 май 1893 – Иван. Двамата постъпват като кадети във Военното на Н. В. Училище през 1905 година и са зачислени в 32-ри Царски випуск.Възпоменателен сборник, 32 випуск на Военното на Н. В. Училище (1905 – 1912 – 1938), С., 1938, с. 104 При завършване на Военното на Н. В. Училище с височайша заповед № 30 от 2 август 1912 година са произведени в чин подпоручик. Служи като взводен командир в 18-и пехотен етърски полк.
Балканска война (1912 – 1913) На 17 септември 1912 г. започва обща мобилизация на българската армия и на 22 септември подпоручик Стефанов е назначен за командир на 6-а рота от 18-и пехотен Етърски на Н. В. Фердинанд I полк в състава на 5-а Дунавска дивизия. От 21 декември 1912 служи като командир на взвод, после на 2-ра рота от 2-ри пехотен полк. Взема участие във всички боеве, които полкът води през 1912 – 1913 г.: при Бунар Хисар от 16 до 20 октомври; при Чаталджа на 4 и 5 ноември; пак при Чаталджа на 5, 11, 15 и 21 март 1913 г. В атестационната книжка е оценен от подполковник Иван Бойчев така: „... водил ротата си бойко, мъжествено и безпределно храбро“.Атестационна книжка, Сведение за капитан Стефанов Атанас през време на войните 1912, 1913 и 1915 – 1918 г., съставено на 1 май 1919 г., л. 9 На 31 декември 1912 г. Атанас Стефанов пише на баща си: „... аз се бях сродил, тъй да се каже, с войниците, които водих в боя, заедно с които търпях лишения и трудности, и заедно с които излагах живота си на всякия всячина“.Писмо на Атанас Стефанов до баща му, Странджа, 31 декември 1912 г. При сключване на примирието споделя: „На Чаталджа отсреща турската музика също свири и турци, и българи еднакво ликуват. Чуден контраст, чудна игра на съдбата – вчера два разярени и непримирими врага – днес приятели и другари; вчера топове и пушки – днес музика и песни!?... Таквоз чудо било туй войната“.Писмо на Атанас Стефанов до баща му, Чаталджа, 1 април 1913 г. В автобиографията си лаконично споменава: „Аз взех участие във всички боеве, които полкът ни води през 1912 – 1913 г. с турците и бях награден с Орден за храброст“.Автобиография на Атанас Стефанов, частично запазена, Дневник от 1940 г. На 30 януари 1913 е назначен за командир на 6-а рота от 18-и пехотен етърски полк.
Междусъюзническа война (1913) Подпоручик Стефанов участва и в Междусъюзническата война, избухнала на 16 юни 1913 г., като с ротата си взема участие в боевете при Тумба и Черни връх на 24 юни; при връх Св. Илия на Милева планина на 1, 2 и 3 юли; при Острика, Кървав камък, Царица, Панджин гроб, Стретер и връх Бобик на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15,16 и 17 юли 1913 г. Пак в автобиографията си споменава, че е взел участие: „... във всички боеве срещу сърбите през 1913 година, без да бъда ранен нито веднъж“.
След края на войната командва взвод, след което е временен командир на рота в 18-и пехотен полк (август 1913 – 1914). На 2 август 1914 г. е произведен в чин поручик.
Първа световна война (1915 – 1918) Новата мобилизация на българската армия на 10 септември 1915 г. го заварва адютант на 2/5 пех. бригада в Търново. По негово настояване отново поема командването на 6-а рота от 18-и пех. Етърски полк (10 септември 1915 – 25 ноември 1916). В продължение на 10 дни, от 22 до 31 октомври, и на 1 и 2 ноември 1915 г. се бие срещу сърбите при Геляне. Най-кръвопролитни са сраженията на 26 октомври, които той описва така: „Пукащите се шрапнели в небето приличаха или спомняха огнения дъжд, що Данте описва в своя Ад“. В този бой поручик Стефанов при отбиване атаките на сърбите сам действа с ръчни бомби. Сраженията продължават от 3 до 8 ноември 1915 г. при Кулата, с. Бостан. При атаката на Кулата той първи от 6-а рота се хвърля в неприятелските окопи и действа с ръчни бомби. За тези боеве е награден с Орден за храброст IV ст., 1 клас. От 25. XI. 1916 до 1. IX. 1917 г. е инструктор в Школата за запасни подпоручици в Княжево. След това участва в боевете при Гевгели от 1. XI. 1917 до 20. IX. 1918 година. Като командир на 1-ва дружина запазва прохода Демир капия до преминаването на частите от 5-а дивизия при Вардар. В боевете срещу французи, англичани и гърци капитан Стефанов „... всякога се е държал образцово. Доблестен, храбър, смел, служи за личен пример на подчинените си“.Атестационна книжка, атестация на капитан Стефанов Атанас, от полковник Ковачев, 14 юни 1919 г., л. 10 – 11
Запазените писма от фронта свидетелстват, че кап. Стефанов с интерес следи военните новини. От български, френски и руски вестници той се информира за хода на войната и положението по фронтовете. Към края на войната не може да допусне, че „... толкова подвизи, толкова победи и толкова слава“Писмо на Атанас Стефанов до майка му, 18 септември 1918 г. са отишли напразно. Писмата му от началото на октомври 1918 година са изпълнени с много болка и страдание: „... в тези критични за народа и Отечеството дни“, „като смаян стоя и се чудя на това, което става през последните двадесет дни“.Писмо на Атанас Стефанов до баща му, 1 октомври 1918 г.
След войната е командир на нестроевата рота в Търново (1919 – 1920) и командир на рота и домакин (13 юни 1922) в 4-та пехотна дружина (1921 – 1922). На 27 ноември 1923 г. е произведен в чин майор. От същата година служи в 3-ти пограничен сектор, след което е командир на 2-ра рота юнкери във Военното училище (1923 – 1924). В периода от 17 май 1926 до 1 август 1927 г. е на стаж в секция IIв на Мобилизационния отдел на Щаба на армията, след което от 31 август 1927 до 4 март 1928 г. е на стаж в Дирекцията на Въздухоплаването, като на 5 декември 1927 г. е произведен в чин подполковник. На 1 април 1928 г. е назначен за командир на учебната дружина при Пехотната школа (ПО от ШРБЕК). През 1930 г. е назначен за домакин на пехотния отдел на ШРБЕКМинистерска заповед № 64 то 1930 г., след което от 1931 г. е командир на дружинаМЗ № 47 от 1931 г. На 1 юни 1933 г. е назначен за началник на отделение в Щаба на войскатаМЗ № 90 от 1933 г., на 18 юли 1934 е произведен в чин полковник, през 1935 г. е назначен за началник на учебния отдел в Щаба на армиятаМЗ № 70 от 1935 г., след което от 1 юли 1935 г. е началник-щаб на 4-та военно-инспекционна областМЗ № 108 от 1935 г., по-късно същата година е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на армиятаМЗ № 363 от 1935 г., а малко по-късно същата година е откомандирован в Щаба на армиятаМЗ № 385 от 1935 г.. На 18 ноември 1935 г. е назначен за началник на Пехотната школа, а по-клъсно е редактор на списание „Съвременна пехота“. На 1 ноември 1936 г. поема командването на 5-а пехотна дунавска дивизияМЗ № 353 от 1936 г., след което от 25 септември 1940 г. е командир на Прикриващия фронт, а на 11 август 1941 г. поема командването на 4-а армияМЗ № 146 от 1941 г.ЦВА, ф. 1, оп. V, а.е. 588..
Втора световна война (1941 – 1945) През 1943 година Атанас Стефанов е произведен в чин генерал-лейтенант. До 25 декември 1943 година той е командир на Прикривающия фронт.
Името на генерал-лейтенант Атанас Стефанов се обсъжда за министър на войната в трите правителства на България през 1944 г. На 31 януари в дневника си той пише: „... Хаджипетков ми каза, че много се говорело за мен да стана Министър на войната... Отговорих, че съм скромен човек и такива аспирации не съм имал...“.Дневник на генерал-лейтенант Атанас Стефанов от 1944 г. Повече сведения има за третото обсъждане при съставяне правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944 г. Регентът Богдан Филов пише в дневника си: „... обядвахме във Военното министерство. За военен министър Князът и Михов се спряха върху Атанас Стефанов“.Филов, Б. Дневник, С., 1990, с. 758
На 7 септември 1944 г. няколко хиляди души разбиват Плевенския затвор и освобождават политическите затворници. Генерал Стефанов и войската се намесват; затворниците са върнати и „размириците са прекратени без жертви“. През нощта на 7 срещу 8 септември ген. Стефанов получава заповед с щаба си да замине в Дупница на западната граница. Превратът на 9 септември го заварва в Министерство на войната. На 10 септември той вече е в Дупница на фронт срещу германците в 22-ри пех. полк. За съветската армия в Добруджа той пише: „Русите днес влязоха в България като приятели в Русе, Шумен и Варна“.Писмо на Атанас Стефанов до майка му, София 8 септември 1944 г.
След Деветосептемврийския преврат, въпреки че има на разположение самолет, разузнавателна и лека кола, той не напуска България. Остава верен на войнския си дълг и Отечество.
Убийство На 12 септември 1944 г. на път от София за Плевен ген. Стефанов е убит без съд и присъда в Луковит от партизанката Митка Гръбчева. Самата тя по-късно твърди, че е извършила убийството при самоотбрана, но това се отхвърля от други присъствали на инцидента комунисти. В смъртния акт като причина за смъртта се посочва: кръвоизлив от рани, причинени от огнестрелно оръжие. Опелото се извършва в църквата „Св. Марина“ в Търново на 13 септември.