Въстанието на комитопулите е движението срещу Византия, което се заражда в периода 969 – 976 г. в югозападните предели на Първото българско царство под ръководството на братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Въстанието е предизвикано от руското нашествие по Долен Дунав и завладяването на Източна България от византийците (968 – 971 г.) и набира сили след смъртта на византийския император Йоан I Цимисхий (976 г.). То дава тласък за възхода на цар Самуил и десетилетните му войни с наследника на Цимисхий, Василий II.
От XIX век до днес продължават дискусиите между някои историци за характера на въстанието и на държавата, управлявана от Самуил. В днешно време е широко застъпено (включително и в България) схващането за управлението на Самуил като пряко продължение на Първата българска държава. В Северна Македония, в съответствие с господстващата доктрина, се приема, че комитопулите дават начало на средновековно македонско царство с небългарски характер.
Предистория и поява на комитопулите В края на царуването на Петър I североизточните български земи са нападнати от киевския княз СветославЗлатарски, История на българската държава, том I, част 2, с. 551 – 552; Сахаров, А., Дипломатия Святослава, Тайный русско-византийский договор и дипломатия Руси в 967 – 968 годах (1.1.2008). Цар Петър умира на 30 януари 969 г.Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 553. В някои исторически справочници (Андреев, Кой кой е в Средновековна България, София 1995, с. 308) се посочва датата 30 януари 970 г. и оставя България без владетел, тъй като синовете му, Борис и Роман, се намират в Константинопол по силата на по-ранно споразумение с ВизантияСпоред В. Златарски (История на българската държава, I, 2, с. 544, 562) Петровите синове са изпратени във византийската столица през 963 г. като едно от условията за подновяване на мирния договор от 927 г. Според други историци, сред които и Й. Андреев (Кой кой е в Средновековна България, с. 41) българските престолонаследници са станали заложници на българо-византийско споразумение за противодействие на русите през 968 г.. В този период на междуцарствие изпъкват синовете на комит Никола (т. нар. „комитопули“) Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които, по думите на византийския хронист Йоан Скилица, „замисляли въстание и внасяли смут в българската държава“Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 64. Византийското правителство реагира на тези брожения, като позволява на Борис и брат му да се завърнат в страната си.Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 562 – 564 (1.1.2008) Новият цар Борис II не успява да се противопостави на Светослав и приема ролята на подчинен съюзник на русите.Мутафчиев, П., История на българския народ, с. 176 – 177; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 70 – 71 През 970 г. руско-български войски нападат византийските владения в Тракия и предизвикват император Йоан Цимисхий да предприеме контранастъпление през Стара планина. През април 971 г.Според хронология в по-стари исторически трудове – през 972 г. (Runciman, S., A history of the First Bulgarian Empire, p. 208; Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 580) българската столица Велики Преслав е превзета, а няколко месеца по-късно русите са изтласкани от ПодунавиетоАнгелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 17 – 32; Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 594; Сахаров, А., Дипломатия Святослава, Русско-византийский договор 971 года (посетен на 7.1.2008), което е превърнато във византийска провинцияСтоименов, Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971 – 987/989 г. (в: Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания, том 82 (2), 1988), с. 40, 46 – 47, 49 – 53. Плененият Борис II е отведен (заедно с Роман) в Константинопол и принуден да се откаже от царската коронаЗлатарски, История на българската държава, I, 2, с. 597 – 600; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 58
Особеният стил на основния източник за събитията, Йоан Скилица, не позволява еднозначно тълкуване на разказа му. Затова част от историците подлагат на съмнение както твърдението, че синовете на цар Петър I са заложници в Константинопол преди 971 г., така и че появата на комитопулите се отнася към 969 г. Съгласно с този възглед Самуил и братята му се издигат едва през 976 г.Божилов, Ив., България в епохата на цар Самуил, сп. „Исторически преглед“, 1999, кн. 5 – 6, с. 198 – 199. Преглед на аргументите за и против тази теза – Пириватрич, Самуиловата държава, с. 53 – 55, 78 – 80
Въстанието през 976 г. и неговите последици Югозападните предели на българската държава остават извън обсега на руските нашествия и византийските завоеванияКратка история на България, Изд. „Наука и изкуство“, София 1983, с. 69; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 60 – 61. Въпреки това, след превземането на Преслав и развенчаването на българския владетел византийските управници приемат, че на българското царство е сложен край. Затова през 976 г., когато от областта около Охрид и Преспа (където се пресичат границите на днешни Северна Македония, Албания и Гърция) започва борба срещу византийското господство, в Константинопол това се възприема като „метеж“ (на гръцки: άποστασία) срещу законната власт на василевса.Пириватрич, Самуиловата държава, с. 58 – 59, 97 – 98, 172 – 174
Начело на въстанието са комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил. За резултатите от тяхното движение през 969 г. са изказани различни предположения, някои от които твърде противоречиви, поради оскъдността на историческите извори (вж. по-долу). Допуска се, че още от 969/971 г. синовете на комит Никола установяват своеобразно четиривластие в част от Западна БългарияПавлов, Пл., Цар Самуил и „Българската епопея“ (изтеглено на 1.1.2008), Царството с пленен цар; Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), София 2005, с. 124 – 125. Предположението, че те разделят подвластните си земи и управляват отделни областиЗлатарски, История на българската държава, I, 2, с. 609 – 610, е спорноНиколов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 125; Мутафчиев, История на българския народ, с. 181, също както и тезата, че след падането на Преслав са признали формално властта на византийския императорПириватрич, Самуиловата държава, с. 72, 92.
Комитопулите се възползват от смъртта на император Йоан Цимисхий (януари 976 г.) и последвалите я междуособици във Византия. Докато младият византийски император Василий II е зает с война в Мала Азия срещу претендента Варда Склир, българите опустошават голяма част от балканските му владения, в т. ч. Тракия, околностите на Солун, Тесалия и Пелопонес.Пириватрич, Самуиловата държава, с. 106Хипотезата, че по същото време (976 г.) срещу Византия въстават и българите от североизточните земи (Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 611 – 613) се опровергава от византийските административни печати от последната четвърт на IX в., намерени в Преслав (Стоименов, Временна византийска военна администрация, с. 40; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 153 – 154). Комитопулите възстановяват българските държавни институции. След падането на Преслав и Дръстър под византийска власт българската патриаршия се премества в Сердика, по-късно във Воден и накрая в ОхридПириватрич, Самуиловата държава, с. 193. След бягството си от Византия, към 978/979 г. Петровият син Роман е провъзгласен за царПавлов, Цар Самуил и „Българската епопея“, Българското „въстание“; Благоев, Н., Критически поглед върху известията на Йоан Скилица за произхода на цар Самуиловата държава, с. 30 – 31 (в: сп. Македонски преглед, год. II, кн. 4). Тезата, че Роман е носил царска титла, се оспорва (вж. Пириватрич, Самуиловата държава, с. 183 – 188. Смята се, че към този момент двамата по-стари комитопули са вече мъртви. Давид е убит още в началото на въстанието при нападение на власи южно от Преспа, а Мойсей загива при опит да превземе СярПодбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 64Пириватрич, Самуиловата държава, с. 98 – 99. Хронологията на гибелта на Давид и Мойсей не може да бъде определена със сигурност, поради липсата на изрични податки в летописите.. Арон и Самуил запазват водещото си положение в страната при царуването на РоманЗлатарски, История на българската държава, I, 2, с. 626.
Въстанието на комитопулите води до продължителни войни с Византия, чието начало е сложено с успешната българска обсада на Лариса. Първоначалните успехи на Самуил и братята му водят до първия от многобройните походи на Василий II срещу българите, който завършва с провал за византийците в битката при Траянови врата през 986 г.Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 632 – 641
Спорове относно същността на държавата на комитопулите Въпросът за характера на въстанието и предхождащите го събития е обект на научни дискусии, започнали още през XIX век. Една от първите теории е издигната от българския историк Марин Дринов, а по-късно развита и видоизменена от изследователи като Иречек и Златарски. Тя гласи, че бунтът на Самуил и братята му е започнал още през 963 или 969 г. и е бил насочен срещу централната власт в Преслав. Застъпниците на тази теория вярват, че вследствие от действията на комитопулите се е обособила Западна българска държава.Иречек, К., История на българите, Издателство „Наука и изкуство“ (ред. П. Петров), с. 201 – 202; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, с. 563. Златарски приема, че, макар и да са се отцепили от държавния център още през 969 г., комитопулите са обявили областта си за „самостойна федеративна държава“ едва след падането на Преслав под византийска власт – Златарски, В., Западната българска държава до провъзгласяването на Самуила за цар, с. 1, 7 (в: Македонски преглед, год. II, кн. 1). В началото на ХХ век със сръбската експанзия в Македония, сръбският учен Божидар Прокич изразява схващането, че въпросната държава всъщност не е била българска, а славянска, т.е. македонско-сръбска. От този извод се развива теория за нейна славяно-македонска същност и че населението ѝ е било народ, различен от българите.Обзор на историографията вж. в Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 84 – 85, 240 – 241 Тази теория е възприета в Югославия още между двете световни войни, а по-късно е продължена и интерпретирана в духа на македонизма в Северна Македония.Панов, 1972; Ćorović, Vladimir, Istorija srpskog naroda, Internet Izdanje, Beograd 2001, Država maćedonskih Slovena , 22.12.2007; Панов, Б., Историја на македонскиот народ, Скопие 2000, т. 1