Селце () е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География Селото е разположено в северното подножие на Дрен планина, на около 3 км южно от общинския център Прилеп.
История
Предполага се, че селото е отбелязано като Селче-и юнд в обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година, с 19 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 30 (превод П. Груевски).
В XIX век Селце е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В 1871 година е издигната църквата „Успение Богородично“, която представлява неизписана трикорабна базилика с полукръгла апсида. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Селце Близно (Seltzé-blizno) е посочено като село с 35 домакинства със 153 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Селце има 120 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 50 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Селце Ближно има 400 българи екзархисти и работи българско училище.
При избухването на Балканската война 4 души от Селце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1933 година край селото е построен манастирът „Свети Димитър“ при епископ Николай Охридско-битолски. Църквата е еднокорабна сграда, с полукръгла апсида на източната страна. Манастирската църква е осветена на 2 август 1960 година от митрополит Климент Преспанско-Битолски.
Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители, всички северномакедонци.
Личности Родени в Селце Божинов, четник на ВМОРО Кирил Тодоров (1903 – 6 август 1925), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражението при Драчевица Коне Алексов (? – 1907), ръководител на ВМОРО, убит от сърби в Кръстец Нектарий Найдоски (р. 1960), северномакедонски духовник Ангел Николов, убит българин на 11 март 1903 година Секула Атанасов, убит българин на 11 март 1903 година Цветан Секулов, убит българин на 11 март 1903 година Коне- ръководител на селото, убит през месец септември 1907 година в село Кърстец от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов„Пелистерско ехо“, брой 92, 1943.
Починали в Селце Найдо Пещалевец (? – 1904), български революционер Никола Каранджулов (1880 – 1904), български революционер
Бележки
Категория:Села в община Прилеп