Петър Иванов е български просветен деец, поет, преводач и публицист.
Биография Петър Иванов е роден в Ески Заара през 1847 година. Записва се в Духовната семинария в Белград, но я напуска, за да постъпи във Втората българска легия. Произведен е в чин, но скоро след това е разжалван и изгонен от легията, тъй като е протестирал срещу опитите на един от преподавателите – майор Драгашевич (Драгошевич), да представи в ущърб на българите сръбските етнически граници.Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 404, 410-411.
През 1870 година Иванов завършва Духовната семинария в Белград.Енциклопедия България, том 3, И-Л, София 1982, с. 21. Завръща се в Ески Заара, където учителства през 1871 и 1873-1875 година. През 1872 година е учител в Сливен, а през 1873 година - в Карнобат. През 70-те години участва активно в работата на читалището в Стара Загора, като организира хор и поставя първите театрални представления в града.
През 1875 година е съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание. Забранено му е да учителства в пределите на Османската империя. През 1876 г. заминава за Цариград, където жена му е назначена за учителка. Руско-турската война го заварва в Цариград.
Сътрудничи с дописки, статии, рецензии, стихове на вестниците „Македония“, „Право“, „Шутош“, „Напредък“, „Зорница“, на списанията „Читалище“, „Училище“, „Ден“, а след Освобождението - на списанията „Наука“ (Пловдив), „Искра“ (Шумен), „Български преглед“, „Периодическо списание“, във вестниците „Марица“, „Южна България“, „Илюстрация Светлина“ и други. От 1874 година е дописен член на Българското книжовно дружество, а от 1884 г. – негов действителен член.
След Освобождението заема административни длъжности, занимава се с публицистична дейност, продължава да пише стихове, публикува мемоари.
На 22 март 1898 година става първият български търговски агент в новооснованото българско търговско агентство в македонския град Сяр, Османската империя. Остава в Сяр до май 1900 година.
На 23 октомври 1891 е награден с черногорски орден „Княз Данило I“ III степен, който той връща със специално писмо до черногорския крал Никола I Петрович от 6 декември 1913 година (след края на Междусъюзническата война).
Библиография „Ракийска чума“ от Хайнрих Чокс (Цариград, 1873), „Стихотворения“ (Цариград, 1879), „Боят при Стара Загора“ (Пловдив, 1880), „Гарибалди – черти от живота му“ (Пловдив, 1879), „Хигиена“ (Сливен, 1882), „Апостоли за свободата“ (драма, Пловдив, 1884), „Възпоминание от разбърканите времена“ (Пловдив, 1884), „Нравственото възпитание и защо то е потребно за човека“ (Сливен, 1882), „Пътуване по словенските страни на Европейска Турция от Макензи и Ърби“ (Видин, 1891), „Песни из българската история“ (Видин, 1891), „Баща“ (разказ, Шумен, 1894 г.), „Учител“ (драма, из учителския живот в турско време, печатана в „Искра“ (Шумен, 1892), „На татков гроб“ (разказ, Искра, година ІІІ), „Римокатолическата пропаганда, нейното начало и сегашното ѝ устройство“ от Д-р Милоша.
Бележки
Категория:Български просветни дейци Категория:Академици на БАН Категория:Родени в Стара Загора Категория:Починали в Стара Загора Категория:Български поети Категория:Български писатели Категория:Български публицисти Категория:Български легионери в Белград Категория:Консули в Сяр Категория:Български дипломати Категория:Български революционери от Тракия Категория:Консули на България