Драгойново е село в Южна България, част от община Първомай, област Пловдив. Разположено е в подножието на рида Драгойна, в район с множество археологически обекти от праисторическата, античната и средновековната епоха. Сред по-значимите забележителности са укрепеният селищен център на връх Драгойна, късноантичният комплекс в северното му подножие и възрожденската църква „Св. Георги“ от 1853 г. В землището на селото има множество водоизточници, както и находище на минерална вода „Драгойново“.
География
Драгойново се намира в южната част на Община Първомай, в подножието на рида Драгойна. Част от землището на селото обхваща хълмистите северни части на рида, докато на север релефът постепенно преминава към по-ниските хълмисти и равнинни части на района.Програма за опазване на околната среда на община Първомай 2021–2028 г., Община Първомай, с. 25–34.
През селото протича река Каялийка (Скаличица) – десен приток на Марица. Тя отводнява северозападните склонове на рида Драгойна и западната част на Хасковската хълмиста област.
Климатът в района е преходноконтинентален, в климатичната подобласт на Горнотракийската низина. Средната годишна температура за района е около 12 °C, със средна температура −0,4 °C през януари и 23,2 °C през юли. Средногодишното количество на валежите е около 539 mm, а снежната покривка е неустойчива.
В землището на Драгойново има каптирани водоизточници, а в селото и околностите му – множество чешми.Програма за развитие на туризма в община Първомай за 2026 г., Община Първомай. Непосредствено западно от селото се намира находището на минерална вода „Драгойново“. Водата от сондаж № 9 е хипотермална и нискоминерализирана, хидрокарбонатна натриево-калциева и силициева. При изследване през 2025 г. температурата ѝ е 20 °C, а общата минерализация – 435 mg/l.Балнеологична оценка на минералната вода от находище „Драгойново“, сондаж № 9, Министерство на здравеопазването, 2025 г.
Част от землището на Драгойново попада в защитена зона Родопи – Средни (BG0001031) от европейската екологична мрежа Натура 2000, обявена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.Защитена зона „Родопи – Средни“ (BG0001031), Изпълнителна агенция по околна среда.Резюме на доклад за екологична оценка на Общ устройствен план на община Първомай, с. 21.
Име
Най-ранното известно наименование на селото е засвидетелствано в османски регистър от 1570 г., където то е записано като „Новасил с друго име Котлуджа“ (Novasil nam-ı diğer Kotluca). Формата Novasil представлява османско предаване на славянското название „Ново село“.Tabula Imperii Byzantini – историческа топонимия на Балканите, Österreichische Akademie der Wissenschaften. Етимологията на второто име Котлуджа не е сигурно установена.
По-късно селото е известно като Козлук. Езиковедът Иван Дуриданов извежда името от турски и го тълкува като „орешак“, т.е. място, обрасло с орехи.Дуриданов, Иван. Топонимията на Първомайска околия. София, 1958, с. 88.
През 1906 г. Козлук е официално преименувано на Драгойново. Новото име е свързано с намиращия се южно от селото рид Драгойна. Според Дуриданов названието Драгойна, по-старо Драгоина, произлиза от личното име Драгой или Драгоя и първоначално е било притежателно определение в съчетание от типа „Драгойна гора“ или „Драгойна планина“. Той отхвърля по-старото предположение за връзка на името със славянското племе драговити.Дуриданов, Иван. Топонимията на Първомайска околия. София, 1958, с. 41–42.
История
Античност и Средновековие
Районът около Драгойново е обитаван от праисторическата епоха. При археологически обходи на рида Драгойна са регистрирани 53 обекта от халколита до Късното средновековие. По-интензивно заселване започва през късната бронзова епоха. На връх Драгойна възниква укрепено селище, което се развива през бронзовата и желязната епоха. През ранноелинистическия период обитаваната му площ се разширява и към него водят няколко пътя. Селището прекратява съществуването си около края на III век пр. Хр.Божинова, Елена. „Данни за селищната система в рида Драгойна въз основа на теренни археологически обхождания“. – Известия на Регионален исторически музей – Благоевград, т. V, 2009.
Селищният център на Драгойна вероятно е бил свързан с могилния некропол по двата бряга на река Каялийка между днешните села Езерово и Брягово, където са регистрирани тринадесет могили. В една от тях е открит известният златен пръстен от Езерово с надпис на тракийски език.
През Късната античност основният селищен център в северното подножие на рида се развива в местностите Хисаря, Гробето и Църквището. В Хисаря са установени укрепителни съоръжения и масивни постройки, а южно от предполагаемия вход на крепостта е проследен павиран път с ширина около 2,70 m.
През Средновековието укрепеният обект е използван като християнски църковен и манастирски център. При разкопките са установени няколко последователно изграждани църкви. Най-ранната вероятно функционира до края на XI или началото на XII век, а следващата – от втората половина на XII до XIII век, като липсват сигурни данни за използването ѝ през XIV век. Сред находките са фрагменти от стенописи и части от керамичен съд с подглазурен надпис на гръцки език.Джамбов, Иван; Славова, Мирена. „За един надпис върху глинен съд от крепостта и средновековен манастир в местността Хисаря край с. Драгойново“. – Пловдивски исторически форум, III (2019), № 2.
Изказана е хипотеза, че средновековните църковни обекти край Драгойново и Искра може да са свързани с известната от византийските епископски списъци епископия Буково, но локализирането ѝ в този район не е доказано.Джамбов, Иван. „Неизвестни печати от Първомайско“; Станев, Камен. Тракия през ранното Средновековие, с. 152 и сл.
Османски период
Най-ранното сигурно писмено сведение за днешното Драгойново е от 1570 г. В османски регистър селището е записано като „Новасил с друго име Котлуджа“ (Novasil nam-ı diğer Kotluca) и е част от вакъфа на султан Сюлейман I в каза Филибе (Пловдив). В регистъра е отбелязано, че селото се намира на пътя между Филибе и Одрин и е разположено на „опасно и затворено място“.Борисов, Дамян. Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. Част I: казите Филибе и Татар пазаръ. Асеновград, 2015, с. 224–225; BOA, TD 498, с. 276–277.
Общият регистриран приход от селото през 1570 г. е 9281 акчета. Данъчните записи свидетелстват за производство на зърнени култури, грозде, зеленчуци и лен, отглеждане на овце и свине, производство на вино и наличие на воденици.
Поради положението си на важния път между Пловдив и Одрин селото придобива статут на дервентджийско селище, чиито жители изпълняват задължения по охраната на пътища и опасни участъци. В изворите се среща и като Котлуджа/Койлуджа Дервент.Борисов, Дамян. Вакъфската институция в Родопите през XV–XVII век, гл. II.
В джелепкешански регистър от 1576 г. се срещат имената на трима жители на селото, вписани като джелепкешани – регистрирани доставчици на овце за нуждите на Османската държава.
Възраждане
С Драгойново е свързан Ангел войвода, роден през 1812 г. в селото, тогава носещо името Козлук. Четата му действа в Тракия и Родопите през първата половина на XIX век. По-късно името му се свързва и с дарителство за Араповския манастир.„Ангел Войвода защитавал и християните, и мюсюлманите“, БНР, 12 декември 2023 г.„Поклонение в Кукленския и Араповския манастир“, Българска патриаршия.
В Българския исторически архив са запазени документи от фонда на архимандрит Хрисант, свързани с църквата „Св. Георги“. Според тях строежът на храма в Козлук започва през 1853 г. По-късно той е възстановяван от архимандрит Хрисант и епископ Иларион, а след 1856 г. е разграбен.Божанка, К. и др. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Книга II. София, 1966, фонд № 50 „Архимандрит Хрисант“.
След Освобождението
След Руско-турската война от 1877–1878 г. Козлук остава в границите на Източна Румелия. След Съединението през 1885 г. селото става част от Княжество България.Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България (1878–2004). София, 2005.
С Указ № 462, обнародван на 21 декември 1906 г., селото Козлук е преименувано на Драгойново. През 1909 г. е основано местното читалище, днес НЧ „Петър Делчев Орловски – 1909“.Регистър на народните читалища – НЧ „Петър Делчев Орловски – 1909 г.“, с. Драгойново, Министерство на културата.
Жители на Драгойново участват във войните за национално обединение. Сред тях е ефрейтор Запрян Ангов Ганев от 6-и конен полк, загинал на 5 септември 1916 г. при боевете край Смолница по време на Добричката епопея.„Почитат паметта на герой от Добричката епопея“, Информационен център на Министерството на отбраната, 10 януари 2020 г.
След 1944 г.
На 1 юни 1947 г. в Драгойново е основано трудово кооперативно земеделско стопанство „Д-р Симеон Грозев“. През 1959–1961 г. то функционира като земеделска бригада към ТКЗС „Нов живот“ в Бяла река, от 1962 до 1975 г. отново е самостоятелно стопанство, а от 1976 до 1989 г. е бригада към аграрно-промишления комплекс в Първомай.„ТКЗС „Драгойна“, с. Драгойново“, по данни на Държавен архив – Пловдив, фонд 582, опис 5.
През 1989 г. в землището на Драгойново е изграден сондаж № 9 към находището на минерална вода „Драгойново“. Сондажът е с дълбочина 296 m.Балнеологична оценка на минералната вода от находище „Драгойново“, сондаж № 9, Министерство на здравеопазването, 2025 г.
Демография
Първите количествени сведения за населението на Драгойново са от османски данъчни регистри и не представляват преброяване на всички жители. През 1570 г. са регистрирани 66 християни мъже, подлежащи на облагане с джизие, както и четири вдовишки домакинства. Жените, децата и освободените от джизие категории население не са включени сред данъчно задължените лица. През 1596 г. са записани 84 християни, от които 18 не са обложени с джизие; 16 са отбелязани като пришълци, а двама – като воденичари.
Населението на селото достига 2349 души при преброяването през 1934 г., след което започва трайно да намалява.
+ Население на Драгойново Година Брой жители 1934 2349 1946 2279 1956 1999 1965 1529 1975 1179 1985 877 1995 735 2001 597 2011 3592021274 2025 275
Данните за периода 1934–2011 г. са от преброяванията на населението, а тези за 2025 г. – от текущата демографска статистика на НСИ.Национален регистър на населените места, НСИ.
Етнически състав
Сведенията за етническия състав непосредствено след Съединението са противоречиви. За 1885 г. за тогавашното село Козлук са посочени 890 българи, 425 гърци, 40 роми и 3 турци, докато през 1888 г. са отчетени 1396 българи, 37 роми и едва 4 гърци. Константин Иречек отбелязва несъответствията в тогавашните статистически сведения за района.Иречек, Константин. Княжество България. Пловдив, 1899, с. 133–134.
При преброяването през 2011 г. 352 жители на Драгойново отговарят на доброволния въпрос за етническа принадлежност, като всички отговорили се самоопределят като българи.Преброяване 2011 – население по етническа принадлежност, НСИ.
Икономика
Земеделието има традиционно значение за стопанството на Драгойново. Османският регистър от 1570 г. свидетелства за отглеждане на пшеница и други зърнени култури, лозя, зеленчуци, лен и плодове, както и за овцевъдство и свиневъдство. Сред облаганите дейности са производството на вино и работата на воденици. В джелепкешански регистър от 1576 г. са отбелязани и жители на селото, участващи в доставката на овце за нуждите на Османската държава.
Лозарството и винопроизводството са засвидетелствани в османските регистри както през 1570, така и през 1596 г. Районът на Първомай е част от Южния лозарски район „Тракийска низина“, а подножието по линията Искра – Брягово – Драгойново – Езерово се характеризира с относително благоприятни микроклиматични условия.Програма за опазване на околната среда на община Първомай 2021–2028 г., Община Първомай.