Юджийн Скайлър () е американски учен, писател, пътешественик-изследовател и дипломат. Той е между първите трима американци, получили докторска степен в американски университет, прави първите преводи на английски език на произведения на Иван Тургенев и Лев Толстой.
Скайлър е първият американски пълномощен министър за Румъния, Сърбия и Гърция, както и първият дипломат на САЩ, посетил Централна Азия, а като американски генерален консул в Цариград играе ключова роля в създаването на международно обществено мнение относно османотурските зверства по време на Априлското въстание през 1876 г. в намиращата се под властта на Османската империя България.
Ранни години Юджийн Скайлър е роден на 26 февруари 1840 г. в заможно семейство в северната част на щата Ню Йорк. Сред прадедите му по бащина линия, които са с холандски произход, има генерал, служил в армията на Джордж Вашингтон. Майка му Матилда Скрибнър е заварена сестра на Чарлс Скрибнър, основател на известната американска издателска къща.
На 15-годишна възраст Юджийн Скайлър се записва в колежа „Йейл“ (сега университет), където изучава езици, литература и философия. Завършва с отличие през 1859 г. Той и още 2 студенти са първите американци с докторат по философия от американски университет.
През 1860 г. Скайлър става помощник на Ноа Портър, изтъкнат лингвист и писател, в преработването на речника на Уебстър – първия речник за американски английски. През 1862 г. става студент по „Право“ и през 1863 г. получава докторска степен от Юридическия отдел на Колумбийския университет. Започва адвокатска дейност в Ню Йорк, но установява, че тази работа не му допада особено. Тогава се заема да сътрудничи на списание „Нейшън“. Продължава да пише за това списание до края на дните си.
През септември 1863 г. руска военна ескадра прави дълъг престой в нюйоркското пристанище, надявайки се да избегне пленяване от британската флота в случай на война между Великобритания и Русия заради Полското въстание от 1863. Скайлър се среща с някои от офицерите на руския флагман „Александър Невски“, което го инспирира да започне да учи руски език. Научава го достатъчно добре, за да преведе романа на Иван Тургенев „Бащи и деца“, като преводът – първият по рода си на Тургенев в САЩ – бива публикуван през 1867 г. Същата година Скайлър научава финландски и редактира първия американски превод на финландския национален епос „Калевала“.
Дипломатическа и публицистическа дейност в Руската империя През 1864 г. Юджийн Скайлър кандидатства за дипломатическа служба в Държавния департамент на САЩ. Разглеждането на молбата му отнема цели три години, но после направо му предлагат поста консул в Москва /1867 – 1869/, по това време втори по важност град в Русия. Пътувайки към местоназначението си, Скайлър прави престой в Баден-Баден и се среща там с Тургенев, който му дава препоръчително писмо до Лев Толстой.
Скайлър започва дипломатическата си дейност в Москва през август 1867 г. През пролетта на 1868 г. прави първото си пътуване досами границите на Централна Азия, пътешествайки с един руски търговец, Василий Алексеич, първо с параход по Волга до гр. Самара, а по-късно с конски впряг до Оренбург, който по това време е изходна база за руските военни операции в Централна Азия. През 1866 г. руснаците вече са окупирали хаганата Бухара и вече напредват към Самарканд.
През 1868 г. Скайлър гостува за седмица на Толстой в имението му в Ясная Поляна, което се случва точно по времето, когато писателят привършва „Война и мир“. Скайлър помага на Толстой да преподреди библиотеката си, а също така ловува с писателя. Толстой, който се интересува от държавното образование в САЩ, моли Скайлър да му набави американски буквари и други учебници. По време на посещението си Скайлър получава също така разрешението на Толстой да преведе на английски неговата повест „Казаци“.
През 1869 новата администрация на президента Юлисис Грант оттегля Скайлър от поста му в Москва, като го замества със свое политическо назначение. Скайлър обаче успява да получи поста на консул в руския прибалтийски порт Ревел (сега Талин). През ноември 1869 г. президентът Грант одобрява за нов пълномощен министър за Русия Андрю Къртин, бивш губернатор на Пенсилвания, който не знае нищо за Русия и понеже е впечатлен от Скайлър, назначава го за секретар на Американската легация в Санкт Петербург. На този пост Скайлър остава до 1876 г. Той има възможността да съчетава изпълнението на дипломатическите си задължения с пътувания из страната. Започва да пише голяма биография на Петър Първи, а също така често участва в заседанията на Руското географско дружество в Санкт Петербург. През 1873 г. той е сред първите чужденци, поканени да посетят новите руски завоевания в Централна Азия. Напуска Санкт Петербург с влак на 23 март 1873 г. и пристига първо в Саратов. Придружаван е от американския журналист Джанюариъс Макгахан, който работи за „Ню Йорк Хералд“. Те пътуват с шейна от Саратов до Оренбург, след това до Казала (сега Казалинск), а после до форт Перовски (сега Казъл Орда). Макгахън отпътува оттам за Хива, обградена от руската армия, докато Скайлър продължава своето пътешествие към Ташкент, Самарканд, Бухара и Коканд, понастоящем всички в Узбекистан. Връща се в Санкт Петербург през Сибир и Урал. Пътешествието му отнема осем месеца (макар да е предупредил Държавния департамент, че ще отсъства само три месеца). По това време дипломатът събира огромна по обем географска информация.
Скайлър описва в 2 тома пътешествията си из Централна Азия. Книгата, озаглавена „Туркменистан“, е публикувана през октомври 1876 г. както в САЩ, така и в Англия. Подобно на дипломатическите му доклади до Държавния департамент в нея той показва все така благосклонното си отношение към ролята на Русия в Централна Азия: “Независимо от многото недостатъци, които могат да се открият в управлението на региона, руската роля по отношение живота на местното население е като цяло благотворна, поради което би било вопиеща несправедливост руската протекция за местните хора да бъде оттеглена и те да бъдат оставени на произвола на анархията и безконтролната власт на местните фанатизирани деспоти.". Той пише много за пътешествието си и до Националното географско дружество в САЩ, а също така изпраща и дълги конфиденциални доклади до Държавния департамент. Притеснява се, когато негов конфиденциален доклад, публикуван през декември 1876 г. в „Доклади, касаещи външните отношения на Съединените щати за 1874 г.“, е преведен и препечатан от пресата в Санкт Петербург. Докладът му е критичен по отношение третирането на татарите от страна на руския генерал Кауфман. Руски журналист пише в отговор, че „не подхожда на американски правителствен представител да критикува руското отношение към татарите – нека по-добре се огледа у дома си и осъди политиката на собствените си сънародници по отношение на индианците в Северна Америка.“ Вън от въпроса за татарите, Скайлър е благосклонно настроен към руското присъствие в Централна Азия. “В общи линии руското влияние в Централна Азия е благотворно – пише той – не само по отношение на населението, но и на света като цяло, така че със сигурност е в наш интерес то да съществува като противовес на английското господство в Азия. Честно казано, след като веднъж са се настанили в региона, каквото и да е отношението на местните, за руснаците едва ли ще бъде възможно да се изтеглят...".
Разследвания на турските зверства в България, 1876 Скайлър напуска Русия през 1876 г. Прави неуспешен опит да бъде назначен за консул в Константинопол, но постът бива даден от администрацията на Грант на избрано по политически съображения лице, като Скайлър отново получава само поста секретар на легацията, както и поста генерален консул. Той пристига в Константинопол на 6 юли 1876 г. През април същата година в България е избухнало въстание срещу турците. То е жестоко потушено от отоманската армия, която извършва масови кланета на цивилни. Скайлър научава за кланетата от български студенти и американски преподаватели в „Роберт колеж“ в Константинопол.
Първите не съвсем конкретни репортажи за кланетата биват публикувани в британската преса на 6 май 1876 г.. Американци – преподаватели в „Роберт колеж“ – събират повече информация и я изпращат на британския пълномощен представител в Турция, без обаче от начинанието им да последва нещо. След това изпращат данните на кореспондентите на вестниците „Таймс“ и „Дейли Нюз“. „Дейли Нюз“ публикува сведенията на 23 юни 1876 г. и това веднага вдига голям шум в Лондон. Зверствата в България биват обсъдени в Парламента на 26 юни, като опозиционната Либерална партия настоява за пълно разследване. Консервативното правителство на премиер-министъра Бенджамин Дизраели се съгласява да проведе разследване на сведенията за кланетата, но възлага това на Уолтър Беринг, втори секретар на тяхното посолство в Цариград. Страхувайки се обаче от прикриване на истината, преподавателите от „Роберт колеж“ молят Хорас Мейнард – американския пълномощен представител в Турция (т.е в Османската империя) – да проведе свое собствено разследване. Мейнард възлага тази задача на Скайлър.
Скайлър се приготвя да отпътува за България да проучи сведенията за извършени кланета. Междувременно за отразяване на Сръбско-турската война в Константинопол пристига приятелят на Скайлър от Русия – американският журналист Джанюариъс Макгахан. Скайлър го кани да го придружи при пътуването му в България. Двамата отпътуват натам на 23 юли. Към тях се присъединява и кореспондентът на германския вестник „Кьолнише Цайтунг“ Шнайдер, а също и княз Алексей Церетели – втори секретар на руското посолство в Константинопол/Истанбул. Те прекарват в България три седмици, документирайки зверствата (ексцесиите), извършени в редица населени места в Южна България три месеца по-рано. След като посещава множество градове и села, Скайлър заявява в своя доклад до американския пълномощен министър в Турция Хорас Мейнард следното: „Много е трудно да бъде изчислен броят на българите, убити по време на неколкодневните безредици, но съм склонен да приема, че броят им в горепосочените от мен райони е около 15 000.“ Той дава ярко описание на това, което е видял в село Батак 3 месеца след извършването на клането:„... Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме къща, чийто под бе бял от праха и овъглените кости на трийсет души, изгорени живи вътре. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен, бидейки по-късно погребан на същото място. Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове. Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души – висок няколко стъпки изпълващ ограденото място куп от ръце, крака и глави, подаващи се от камъните, които напразно са били нахвърляни върху им, за да ги скрият, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад... След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия... Ахмед Ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши...“