Бъ̀мбоки, още Бъ̀мбъки или Бòмбоки, в местния говор Бъ̀мбуки (, Ставропотамос, до 1928 година Μπομπόκι, Бомбоки, до 1929 Μακροχώρι, Макрохори), е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено в географската област Пополе. На 4 километра на юг е Горенци (Корисос), на 4 на север – село Олища (Мелисотопос), а на 4 на североизток село Загоричани (Василиада).
История В Османската империя В XV век в Бъмбуки са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Кайнак (или Бъмбоки) е споменато с 37 глави на семейства и трима неженени: Продан, Папа Алекса, Мано, Нено, Никола, Добривой, Трайко, Петру, Дабижив, Райко, Алекса, Алекса, Балче, Петко, Драгослав, Йован, Никола, Степан, Томче, Йорги, Яно, Тинош, Милош, Коста, Васо, Томчо, Хранко, Никола, Койо, Станойло, Нено, Мано, Райко, Белче, Манос, Стано, Радослав, Койо, Петру и Тодор, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 2746 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 86
През XIX век Бъмбоки е чисто българско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Вомбач (Vombatch). Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Бамбук (Bambouk), село в Костурска каза, има 60 домакинства със 175 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бъмбъки има 260 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бъмбоки е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 40 къщи.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бомбъки има 320 българи екзархисти.
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на три пъти опожарявано от аскер и башибозук, като изгарят всички 80 къщи.„Автономия“, № 39, 45, 46. Според друг източник къщите са 43, а има и убити: Стефан Гисчев, Петре Стефанов, Диме Николов, Дедо Христо, старците Делиоланов и Делиоланова.
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Олища и раздават помощи на пострадалото население от Загоричани, Черешница, както и на 50 семейства от Бъмбоки.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко с 250 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stavropotamos .
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Бомбоки (Μπομπόκι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 250 „православни гърци под български тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Константинов Бистрицки Бъмбоки преди Балканската война има 60 български къщи.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Бъмбоки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бамбоки е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Бъмбоки попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бомбик има 40 къщи славяни християни.
Жителите произвеждат жито, боб, картофи и частично се занимават с лозарство.
В 1928 година е прекръстено на Макрохори (голямо село), но на следващата 1929 година името на селото отново е сменено, този път на Ставропотамос (кръстова река), тъй като на Макрохори е прекръстено и съседното село Кономлади.
Между 1914 и 1919 – 1 човек официално емигрира в България, а след 1919 – 6. В селото има 2 политически убийства. В 1932 година в селото има 40 българофонски семейства, всички с „изявено българско съзание“.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бомбик има 40 къщи славяни християни.
По време на Втората световна война селото е нападано от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Бъмбоки (Ставропотамос) e отбелязано заедно с Олища (Мелисотопос), с общо 723 жители, от които 700 славяноезични, с българско самосъзнание.
Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която селото дава 39 убити, а 89 души се изселват в Югославия и социалистическите страни. 81 деца от Бъмбоки са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.
След войната се засилва емиграцията отвъд океана.
Личности
Бъмбоки дава няколко български революционери, дейци на ВМОРО, сред които Спиро Челебиев (1875 – след 1943) и Коста Ичков (1871 – около 1933). Миро Григоров е деец на пробългарската организация Охрана в годините на Втората световна война, а Стоян Киселиновски (р. 1946) е виден северномакедонски историк, специалист по Егейска Македония.
Бележки
Категория:Села в дем Костур